Гергана Йорданова: Сложни избори, ниска избирателна активност, кабинет на компромисите

В последната година и половина в България се проведоха няколко избора за парламент. Това, на което българският народ стана свидетел след първите три избора, беше невъзможността да бъде съставен работещ парламент, който да води страната към растящо и стабилно икономическо и социално развитие. Последваха изборите на 14 ноември 2021 г., които донесоха промяна в политическите нагласи и усещане, че най-после ще се състави правителство, което да оправдае силните очаквания и обещания, дадени на гражданите. В месеците си на съществуване, управлението на коалицията ПП, БСП, ДБ и ИТН даваше смесени сигнали на българския народ: ту ставахме свидетели на стабилни и работещи отношения между партиите, ту наблюдавахме скандали, които поставяха сериозния въпрос дали и колко дълго ще просъществува коалицията. От друга страна се запознахме по-добре с партиите, които представляваха опозицията - ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“. Тези три партии често критикуваха управляващото мнозинство и не криеха недоверието си към политиките на управляващата коалиция. В резултат на това ИТН напусна коалицията, и не след дълго с вот на недоверие приключи управлението на коалицията ПП, БСП и ДБ.

Социалното отражение от многото избори и предизборната кампания за изборите на 2 октомври.

Във времена на множество кризи за пореден път се намираме под управлението на служебен кабинет и в активна предизборна кампания. На крачка сме и от нов избор, който ще определи не само участниците в следващия парламент, но и посоката на развитие, която гражданите ще изберат за страната.

За съжаление, социалното отражение след поредицата от избори не показва позитивни резултати. Все по-често чуваме опасенията, че на предстоящите избори след броени дни избирателната активност ще бъде много ниска, че хората са разочаровани и нямат желание да гласуват, защото не виждат смисъл. През годините виждаме, че немалка част от хората изобщо не се влияят от предизборната кампания и от обещанията на партиите, защото просто не виждат смисъл да гласуват, мислейки, че гласът им няма да окаже кой знае каква тежест, или просто защото никоя от партиите не може да отговори на техните очаквания. От друга страна обаче, колкото повече наближава зимният сезон, толкова повече останалата част от хората, които са избрали да гласуват на тези избори, се чудят за коя партия да дадат своя глас, защото изборът им ще бъде ключов за справянето на държавата с високата инфлация, високите цени на всички стоки и услуги, както и гарантирането на бъдещото благоденствие на страната. Гласуването на избори е важна и неизменна част от демократичния процес в държавите и когато изберем да не гласуваме, ние не наказваме партиите и политиците, а всъщност се лишаваме от шанса да изразим мнението си за посоката на развитието на държавата и отказваме да бъдем определящата сила, която да диктува политиката на страната.

Предизборната кампания е това, което би трябвало да насочи гражданите и да им позволи да вземат това важно решение. В нея за изборите на 2 октомври се включиха над 29 партии и коалиции. По закон днес в полунощ официално приключва предизборната кампания.

Бърз поглед върху слоганите, мероприятията и цялото провеждане на кампаниите на отделните партии показва, че бяхме свидетели на сравнително негативна кампания между бившите първи – „Продължаваме промяната“ и евентуално бъдещите първи – ГЕРБ. Най-силно изразената борба за гласове остана между тези две партии. Останалите партии също се включиха активно в предизборната кампания - ДПС и „Възраждане“ също негодуваха срещу общата политика на бившите управляващи. Всяка една партия се бори за повече гласове, за повече приемственост в обществото, както и за по-високо ниво на доверие. Някои от партиите представиха по-дълги програми за справяне с кризата, други заложиха на непроменени от предходните избори програми, докато трети изобщо не представиха програма.

Каква може да бъде бъдещата конфигурация на управляващото мнозинство и възможна ли е тя?

Трудно е да се прецени каква би била конфигурацията за следващия парламент след изборите и дали изобщо е възможно да се състави правителство. На база на множество социологически проучвания на частни изследователски центрове виждаме, че резултатите на партиите и коалициите са сходни. Самите партии, обаче, цитират собствени проучвания, според които имат коренно различни резултати, които им отреждат по-висок резултат от този на частните изследователски центрове. Кой ще се окаже прав ще разберем след броени дни.

Много експерти остават по-скоро с впечатлението, че съставяне на работещо мнозинство на този етап не е възможно поради многото червени линии, които партиите поставят. Освен това няма толкова голяма разлика между участниците в 47-то Народно събрание и тези, които ще бъдат в 48-то Народно събрание. Това кара експерти да смятат, че по-скоро съставяне на конфигурация би била трудна. Някои от въпросите, които се задаваха бяха: Ще влезе ли ИТН в парламента и ще успее ли „Български възход“ да си проправи пътя към властта: а именно споровете по тези въпроси изместват фокуса на дебата, който трябва да е „ще има ли правителство или не“. Дори самите партии избягват въпроса, или често напомнят на своите избиратели какви червени линии си поставят. А това осигурява на партиите доверие от страна на твърдия им електорат, но от друга страна отблъсква огромен процент избиратели от урните/машините за гласуване, и изобщо от желанието да дадат своя глас на изборния ден. Самият факт, че партиите поставят в центъра на предизборната си кампания мотива с кого няма да се коалират, вместо с кого биха търсили начин за справяне с кризите, по-скоро навежда експертите и част от населението, че след изборите, ситуацията няма да е по-лека и трябва да се подготвим за поредни избори, или да се надяваме, че партиите ще намерят някаква форма на съвместно управление, която ще успее поне да ни прекара през кризите. /БГНЕС

--------------------

Анализът е на Гергана Йорданова, политолог. Гергана е и част от екипа на БГНЕС.