Кая Калас: Да изградим една боеспособна Европа

Шестнадесетте месеца на война в Украйна разкриха стратегически възможности и предизвикателства пред трансатлантическата сигурност и европейската отбрана. Тъй като Европейският съвет и срещата на върха на НАТО във Вилнюс предстоят съвсем скоро, моментът да повишим отбраната си, за да отговори на изискванията на новата реалност в областта на сигурността, е сега - защото по-късно може да се окаже твърде късно.

Подтикнат от Естония, Европейският съюз наскоро реши да предостави един милион артилерийски снаряда на Украйна до март 2024 г. Това е изключително важна помощ за Украйна и едновременно с това е постепенна стъпка към увеличаване на производството на европейската отбранителна промишленост и демонстрация на това докъде може да ни доведе общата решимост и действия.

Руската агресия ни напомни, че заедно можем да постигнем трудни неща. Също толкова вярно е обаче, че когато става въпрос за повишаване на бойната ефективност на Европа, ние все още не постигаме достатъчно резултати.

Запасите от боеприпаси за решаване на битки и способностите на Европа не са достатъчни за новите реалности в областта на сигурността на континента, а нашата отбранителна индустрия не успя да се адаптира бързо. Способността ни да поддържаме, защитаваме и бързо да увеличаваме отбраната си е критично ограничена. И като европейски лидери ние сме отговорни за бързото обръщане на ситуацията, защото при сегашното положение не сме в състояние да спазим обещанието си за защита на населението и способността да защитаваме всеки сантиметър от Европа по всяко време.

Но как стигнахме дотук?

В момента сме изправени пред последиците от продължилото десетилетия наред недостатъчно инвестиране в европейската отбрана. Общите разходи за отбрана на ЕС като дял от БВП достигнаха своя връх от 1,6 % през 2005 г. и все още се борят да се възстановят от последвалите значителни съкращения, което означава, че договорените цели за разходите за отбрана си остават само това - далечни цели.

От глобална гледна точка разходите за отбрана на ЕС също изостават значително. От 1999 г. до 2021 г. комбинираните разходи за отбрана на блока са се увеличили с 19,7 % спрямо 65,7 % за САЩ, 292 % за Русия и 592 % за Китай, като различията в покупателната способност допълнително увеличават този дисбаланс в полза на Русия и Китай.

Инфлацията и структурното увеличение на разходите също се отразяват дълбоко на ограничения ни номинален растеж. Приблизително 20 цента от всяко евро, отделено за отбрана, отиват за научноизследователска и развойна дейност и обществени поръчки - инвестиции, които значително подобряват способността ни да се защитаваме. И въпреки че боеприпасите са ключов актив за готовността и възпирането, те получават само малка част от инвестициите. По този начин сериозното подобряване на отбраната на Европа остава опасно трудно постижимо.

Европа трябва да отговори на реалностите в областта на сигурността, пред които е изправена днес. Агресията на Русия, довела до война на границите на НАТО за първи път в историята, постави значително по-високи критерии за това какво е достатъчно. И съответно стратегическият ни капацитет се нуждае от сериозно увеличение, а отбранителната ни индустрия трябва да се приспособи към военновременни условия.

Нуждаем се от боеспособна Европа, способна да осигури собствената си отбрана. Това е единственият начин да се изгради възпиране чрез отказ, което да е достатъчно надеждно, за да се избегне война и да се спре цикълът на агресия на Русия.

Откакто започна инвазията, видяхме как Русия изстреля месечното производство на артилерия в Европа за един ден в Украйна. Капацитетът и устойчивостта ще определят изхода от тази война. Дълбоките прецизни удари, противовъздушната отбрана и противотанковите оръжия се оказаха от решаващо значение за Украйна, но за да се поддържат, непрекъснато и отчаяно са необходими боеприпаси.

Нашето планиране на отбраната за бъдещето трябва да вземе предвид това. Вместо за запаси за няколко дни, трябва да мислим за запасите от боеприпаси за месеци. Десетдневният капацитет за сухопътна война за 100 бригади на европейските съюзници е на цена от 100 млрд. евро - и това е само за нуждите на механизираната пехота. Европа трябва да попълни запасите от всички категории боеприпаси с решаващо значение за битката, което означава разходи за няколко трилиона евро.

Предпоставка за това е наличието на способна технологична и индустриална база. Дългосрочните ангажименти за поръчки от страна на европейските правителства могат да помогнат за решаването на този неотложен въпрос, като позволят на европейските отбранителни компании да изградят производство и капацитет.

Въпреки това времето и скоростта са от значение. През 1933 г. в Естония липсваше политическа подкрепа за увеличаване на разходите за отбрана, а десетократното увеличение на военните разходи през 1939 г. дойде твърде късно, за да можем да се защитим от нападението и последвалата окупация. Миналата година във Версай Европейският съвет пое ангажимент да инвестира повече в отбраната, като се съсредоточи върху установените стратегически недостатъци - и този ангажимент сега трябва да се превърне в действие.

До момента, в който съюзниците се съберат във Вашингтон, за да отбележат 75-годишнината на НАТО през следващото лято, ние, европейците, трябва да покажем, че сме направили стратегически скок не само в мисленето си, но и в реалните си резултати.

От опит знам колко трудно е за демократично избраните лидери да се аргументират за увеличаване на разходите. В Естония ние увеличаваме разходите за отбрана до 3 % от БВП, докато моето правителство в същото време повишава данъците. Но Европа и преди се е изправяла на крака. Справянето с възстановяването на пандемията с инвестицията NextGenerationEU на стойност 806,9 млрд. евро и смекчаването на последиците от енергийната криза с над 758 млрд. евро са само два скорошни примера за това.

Сега е необходимо друго стратегическо усилие на равнище ЕС - този път насочено към готовността за отбрана. ЕС трябва да изпълни обещанието си, да демонстрира лидерство и да увеличи геополитическата си тежест. Там, където индивидуалните усилия са недостатъчни, единството трябва да се намеси, за да помогне. /БГНЕС

--------------------

Министър-председателят на Естония Кая Калас за „Политико“