Ивелин Любенов: Старите възрожденски майстори имат драматични съдби

Старите майстори, които изграждат облика на Възрожденска България, имат трагична съдба. Най-жалкото е, че помним имената само на онези, които по една или друга причина се смятат за най-значими, а това не трябва да бъде така. Това каза в интервю за БГНЕС Ивелин Любенов, който участва в тазгодишното издание на „Български исторически четения“ 2019, която през 2019-та са посветени на темата „Зов Български".

"Имената на майсторите са обвързани с творбите им. Съдбата на една творба е неделима от съдбата на нейния майстор, а майсторът от съдбата на своя род, своята школа, център”, каза Любенов, който е завършил „Архитектура” във ВИАС, днес УАСГ.

Той обърна внимание на дюлгери, резбари и зографи от различни части на страната. „Те са преселници тук и участват в българското Възраждане в множество центрове –Банско, Самоков, Калофер”, добави още той.

Любенов разкрива един интересен факт за Генчо Белчев-Светогореца, който е строил и възстановявал Дряновския манастир. „Интересно е, че годините, които са посочени за живота на Генчо Белчев са 1780-1901, това са 121 години. Това звучи бомбастично и затова тръгнах по следите, за да разбера дали това е факт или не. Срещах се с арх. Тулешков, звънях в музея в Дряново и накрая стигнах до негови наследници, които потвърдиха, че това е така. Ако това е така то имаме строител, който през 1877 е участвал във възстановяването на Дряновския манастир заедно с двамата си сина. Това е най-възрастният майстор, работил някога в България, а може би не само у нас”, каза той и даде за пример Микеланджело, който работил по купола на „Св. Петър” във Ватикана на 90-годишна възраст.

Ивелин Любенов ни разкрива и своята хипотеза за Колю Гайдарджи, който е правил емблемата на Дряново в „Лафчиевата къща”, т.нар. „къща без пирони”. „По време на изследването си стигнах до рода Гайдарски от село Марча, който е жив и има наследници. Предполагам, че Кольо Гайдарджи е от този род, а от същия род предполагам, че е и неизвестният и търсен майстор Велю, при който е чиракувал Кольо Фичето. Ако Кольо Гайдарджи и Велю Гайдарджи са от един и същи род е най-вероятно да са от тази махала Марча, която не е много голяма, а една тайфа от 20-30 човека. В тяхната тайфа е бил чирак Кольо Фичето, който е бил на гурбет в Румъния 7-8 години”, изясни той.

Стана ясно още, че Любенов събира, колекционира и изследва колела на живота. „Имам 11 такива колела. Колелото на живота е част от цикъла „Страшния съд”. То се изобразява отвън на манастир или църква, за да може некръстените и всички да се замислят за превратностите на човешкия живот”, каза колекционерът.

Ивелин Любенов добави, че колелото на Батошевския манастир край Севлиево е избеляло и не може да бъде възстановено. Той е убеден, че животът е колело и риторично попита дали то е спряло да се върти в нашия живот и защо сме изоставили изградените неща без поддръжка и грижа. /БГНЕС