Иван Гранитски: Симеон Радев улавя в образа на Вазов това, което другите не могат
Издателство „Захарий Стоянов“ издаде седмия том от „Лица и събития от моето време“ на Симеон Радев. Поредицата представлява своеобразни мемоари за „строителите“ на Третата българска държава. В последния том бележитият критик се представя и като биограф на Патриарха на българската литература Иван Вазов. „Това ново издание на биографията на Иван Вазов е един удивителен изследователски факт, дело на големите усилия на архивиста Цочо Билярски. Ръкописът върху биографичните изследвания, който не е довършен, е открит в необозримия архив на Симеон Радев, който последните години именно Цочо Билярски разчете, изследва и издаде в седем тома“, разказа в интервю за БГНЕС основателят на издателството Иван Гранитски. Симеон Радев започва да пише биографията на Патриарха, но тя така и остава недовършена. От нея са написани само 4-5 глави. В този том са включени още много архивни материали, писма до Радев, свързани с Иван Вазов, изследвания и анкети на Иван Шишманов. Събраното дава една нова представа за образа на народния писател. Биографията се различава от излизалите дотогава в подхода. Симеон Радев е не само изключителен дипломат, но най-големият исторически и психологически писател. В тази панорама от „Лица и събития от моето време“ виждаме един необятен поглед и подход към икономическия, дипломатическия, военния и културния живот на нацията. Акцентът и силата на тази биография е в ранните години на Вазов, животът му в Пловдив и преди това, създаването на най-ярките произведения до периода на написване на „Под игото“ и неговият кратък емигрантски период в Одеса.
БГНЕС: Бихте ли разкрили някой непознат момент от живота на Вазов, уловен в записките на Симеон Радев? Иван Гранитски: Много тънки и проникновени са наблюденията на Симеон Радев върху психологията на личността на Вазов. Десетки са наблюденията от периода, в който поетът създава и първите си силни книги – още преди Освобождението – като „ Пряпорец и гусла“ (1876), „Избавление“ (1878), както и в периода, когато е депутат в Източна Румелия. И по-късно, когато заедно с Константин Величков е в управлението и даже за кратко министър на просвещението. Симеон Радев има удивително усещане за психологически писател. Разбира се, всяко сравнение е условно, но бих казал че това е нашият Стефан Цвайг по отношение на съчетанието писателски дар и талант - историк и изследовател. Той улавя в образа на Иван Вазов това, което другите не могат. Например, Иван Шишманов е великолепен научен изследовател, той гледа делото на Вазов като литературен теоретик и критик, като университетски преподавател. Но няма усета за детайла. А това е дело на големия писател – в случая Симеон Радев.
БГНЕС: Как смятате, интересен ли е Вазов за днешното подрастващо поколение или се чете само заради уроците в училище? Иван Гранитски: Много резонен и важен въпрос според мен. Точно днес, в един период, в който виждаме, че се разпада илюзията по неолибералния модел. Виждаме как се разтърсва Европа, поради това, че нейните ръководители не могат да определят как да се развива Обединена Европа. Виждаме, че през последните години много силно се засилиха гласовете на онези, които твърдяха, че нашето общество и по-малките нации като нашата трябва да се откажат едва ли не от националния си характер, определеност, манталитет. Тъкмо в такъв момент виждаме колко все по-актуален става Иван Вазов. Той не само че не остарява - като чели ще има едно ново преобръщане на по-младото поколение към неговото творчество. Спомнете си преди десетина година имаше едни глупави твърдения на някои псевдоуниверситетски преподаватели, които твърдяха, че езикът на Вазов и Ботев е неразбираем. Публицистиката била остаряла, имало турцизми. Разбира се това е несериозно, защото Вазов издига до недосегаеми висоти българския език. Включването на тези русизми и турцизми или арабски изрази не е привнесено, то е органично. Такъв е езикът на Ботев, нашите възрожденци, на Захарий Стоянов. Това дава един привкус на богатство, многоцветие, пълнота на нашия език. Богатството на езика е функция на богатството на мисълта. Вярно е, че едно дете в 5-6 клас ще се затрудни по отношение на някои по-неизползвани думи. За тази работа има речници, които даже могат да обогатят впечатленията на младия човек.
БГНЕС: В тази връзка имате ли обяснение защо Симеон Радев не се изучава в училище и се отбягва през последните години в университетите? Иван Гранитски: И този въпрос е много важен. Мисля, че отговорът е същият, който дадохме преди малко защо се неглижираше Вазов. В нашето общество, уви, имаше един дълъг период, може би повече от 15 години, в който почитателите на Сорос, на философията за отказ от националното и националната идентичност като чели проми съзнанието на цяло едно поколение. Сега трябва да се върнем обратно към духа на националното. Това не е шовинизъм, лошият вид патриотарство, за който години наред някои бяха упреквани. Просто това е уважение към своите традиции и не е антиевропейско. Все едно на един французин да му обясним, че трябва да се откаже от Балзак и Юго, или на един германец - от Шилер и Гьоте. При нас Вазов и Симеон Радев. И много резонен е вашият въпрос крайно време е да се изучава Симеон Радев в училище - най-малкото с неговата удивителна книга „Строители на съвременна България“.
Вазов и Раковски са били по-европейци понеже са кръстосвали цяла Европа и са обичали до смърт своето Отечество, отколкото някои днешни пишман европейци, които казват сакън откажете се от националното, патриотизмът е лоша дума. Това е грешен подход. Това го доказва развитието на днешната ситуация в Европейския съюз. Не само това силно връщане към националното – Унгария и тази умна политика на Орбан, Чехия, Полша и между другото във Франция. Надявам се и в Германия ще се събудят за националното си усещане. Здравото национално чувство, според мен, е белег за едно по-голямо сцепление на европейските народи. /БГНЕС