Това са основните стълбове в „Стратегията за дългосрочен ускорен растеж и конкурентоспособност“, около която се обединяват финансисти и икономисти от Съвета по икономически и публични политики, предаде репортер на БГНЕС.
В документа експертите предлагат своя философия за икономически мерки, свързани с предизвикателствата на COVID-кризата и преодоляване на негативните последици от нея.
„Намираме се в ситуация, в която на голяма част от европейската икономика ѝ е забранено да изпълнява стопанска дейност, което води до редица икономически негативни ефекти. Дори и в България, където сме с едни от най-либералните мерки по отношение на т. нар. локдаун. На цели сектори от икономиката им беше забранено да работят, а други работят под обикновените нива. Икономиката е низ от скачени съдове. Когато един сектор не работи, това води до спад в други сектори“, обясни финансиста Никола Филипов, който представи някои от основните акценти в документа.
За пример той даде сектора хотелиерство и ресторантьорство. Когато те на работят, посочи експертът, това води до спад в хранително-вкусовата промишленост, тъй като около 20% от оборота в нея се генерира от тези два сектора.
„Мерките са насочени предимно към запазване на заетостта. Това донякъде е позитивно. Мярката 60/40 свърши доста ефективна работа в тази насока. Обаче парите, които се плащат по тази мярка, все пак идват от бизнеса. В една пазарна икономика предприемачът е този, който създава бизнес и заетост. Без предприемача, без той да има централна функция в икономиката, няма заетост“, отчете още той.