Безусловна защита на частната собственост; Равнопоставеност на българските граждани пред закона: Децентрализация; Ниски нива на данъчно облагане; Ефективност на публичния сектор и държавната администрация; Дигитализация; Гъвкавост на пазара на труда; Повече лична отговорност и алтернатива с социалната, здравната и образователната сфери.

Това са основните стълбове в „Стратегията за дългосрочен ускорен растеж и конкурентоспособност“, около която се обединяват финансисти и икономисти от Съвета по икономически и публични политики, предаде репортер на БГНЕС.

В документа експертите предлагат своя философия за икономически мерки, свързани с предизвикателствата на COVID-кризата и преодоляване на негативните последици от нея.

„Намираме се в ситуация, в която на голяма част от европейската икономика ѝ е забранено да изпълнява стопанска дейност, което води до редица икономически негативни ефекти. Дори и в България, където сме с едни от най-либералните мерки по отношение на т. нар. локдаун. На цели сектори от икономиката им беше забранено да работят, а други работят под обикновените нива. Икономиката е низ от скачени съдове. Когато един сектор не работи, това води до спад в други сектори“, обясни финансиста Никола Филипов, който представи някои от основните акценти в документа.

За пример той даде сектора хотелиерство и ресторантьорство. Когато те на работят, посочи експертът, това води до спад в хранително-вкусовата промишленост, тъй като около 20% от оборота в нея се генерира от тези два сектора.

„Мерките са насочени предимно към запазване на заетостта. Това донякъде е позитивно. Мярката 60/40 свърши доста ефективна работа в тази насока. Обаче парите, които се плащат по тази мярка, все пак идват от бизнеса. В една пазарна икономика предприемачът е този, който създава бизнес и заетост. Без предприемача, без той да има централна функция в икономиката, няма заетост“, отчете още той.

В документа са залегнали пакет от мерки, с което се цели „освобождават ръцете“ на предприема, за да може той да печели повече, оттам да инвестира повече.

„Намаляването на данъчната и осигурителната тежест е един от основните стълбове в нашата икономическа визия за бъдещето на България. За съжаление към момента, дори и в развитите западни икономики, виждаме точно обратното – все по-големи публични разходи, все по повече и по-тежки регулации, които ще доведат до доста свит икономически растеж“, предупреждава Никола Филипов.

https://www.youtube.com/watch?v=qVTivIJwYoU

Сред конкретните предложения на експертите са нулев данък за печалбата, която бизнесът реши да реинвестира обратно. Тази мярка се използва изключително успешно в някои държави, като Естония например, давайки силен данъчен стимул да се генерира вътрешно-фирмен растеж с полза за цялото общество като по-голям обем продукция и по-ниски крайни цени за потребителите. Вдигането на прага за задължителна регистрация по ДДС, с която мярка предприемачите ще имат по-голям стимул да стартират нови бизнеси, а ефектът върху фиска ще е минимален. Предлагат също отпадане на данъка върху лихвите на депозитите, който смятат за ненужен, каращ хората единствено хората да не спестяват.

От своя страната икономическият изследовател и финансист Кузман Илиев призова държавата добре да помисли какво ще прави, след като мораториумът по изплащането на кредитите спре. Все още има бизнеси, които са административно затворени, не генерират приходи, а трябва да изплащат своите заеми в банките. „Това е спешен въпрос, който не се адресира от никого, а сме залети от политически боричкания“, смята той.

„Нашият екип е на мнение, че разговорът за икономиката беше отлаган прекалено дълго. Време е да бъде започнат, за да можем да се възстановим максимално бързо от икономическата криза, от която се намираме и да говорим за икономически растеж. Такъв е възможен, ако не се прибегне към финансова децентрализация. Това е единственият начин да се помогне на общините, които са „заложници“ на централното управление. За съжаление местните данъци стигат за покриване на едва 15% от финансовите нужди на общините, дори когато говорим за големите общини“, коментира журналистът Михаил Кръстев, според когото е време да се помисли за това част от подоходните данъци на физическите лица да се пренасочи към бюджетите на общините. /БГНЕС