„Добре дошли в Мордор“: Ожесточената битка за Нескучне

Четирите пътя на Старомайорске изглеждат почти на пух и прах на кадрите от дрон. Това е малко селце, но като последна придобивка на подновената контраофанзива на Украйна в посока Мариупол, символиката на Старомайорске далеч надхвърля размерите му.

Съдбата му представлява по-голям проблем за Украйна, която продължава напред. След ожесточените сражения по време на украинското настъпление едва ли е останала стена, от която силите на Киев да могат да защитават отвоюваната територия, което прави трудно постигнатия им напредък уязвим за руската артилерия.

Точно това се случи в понеделник, когато се твърди, че постоянният обстрел е поразил руините на селото. В един момент руски официални лица дори заявиха, че са изхвърлили украинските сили обратно от него, което Киев категорично отрече.

За войските, които се сражаваха за Старомайорске - смесица от украинските сили за териториална отбрана AREY от Кривой Рог и 35-та морска пехота - битката беше последната от многото, в които изтощителните загуби помрачават всеки сто метра, които се възвръщат.

Войник от силите на AREY, с повиквателна Кривбас, ускори крачка към фронта, докато описваше основната опасност от десетдневната атака на Старомайорске, в края на която руските сили внезапно се оттеглиха от руините.

„Когато нападаш под вражески обстрел, няма къде да се скриеш“, каза Кривбас за разрушеното село. „Това е най-трудната част“.

Той съобщи, че руснаците са се опитали да си върнат селото два пъти с малки групи войници, откакто то падна миналата седмица.

Положението на Украйна е още по-трудно, тъй като руските сили са от източната страна на реката и могат да използват естествената ѝ граница, откъдето могат да водят артилерийски огън. Тези последни успехи остават малки по обхват, но дойдоха, след като представители на Пентагона предположиха, че Украйна е ускорила продължаващата от месеци контраофанзива и най-накрая е включила резерви в борбата.

Надеждите за по-бърз темп на настъпление са големи, но са потиснати от реалната заплаха от руската въздушна мощ и изтощението на украинските войски, заявиха пред Си Ен Ен войници от фронтовите селища.

Добре дошли в Мордор

Кривбас премина през руините на Нескучне, по-голям град, освободен от Украйна седмици по-рано, докато описваше упоритостта и хитростта на руските сили, с които се е сражавал там.

Преди нападението Украйна беше преценила, че само двадесет руснаци са защитавали града. Но в различни мазета са се криели още 200 души, които не са излизали дори да ползват тоалетна, очевидно използвайки пластмасови бутилки под земята, за да избегнат украинските дронове за наблюдение.

В резултат на това Украйна смяташе, че силите ѝ от 70 души са превъзхождащи, но вместо това срещна по-силна съпротива от очакваното.

Ожесточената битка за Нескучне завършила, казва Кривбас, в училищната зала, където руските парашутисти направили последната си атака, преди да отстъпят. Той показва с жестове боклуците, разхвърляни по пода на училището, и ужасяващите условия, в които изглежда са живели окупаторите, преди битката да подпали сградата.

Графитите по стените са също толкова мрачни: „Няма любов“. „Бог е за Русия“. „Добре дошли в Мордор“.

Това е нихилизъм, който само засилва ключовия въпрос, който си задават украинските сили: Защо руските войски се борят толкова упорито за тези малки селища? Докато те навлизат все по-навътре в окупираната територия, борбата остава все така тежка.

Фактът, че руските сили се сражават толкова упорито за всяко едно селище, поражда съмнения относно твърденията, че отбранителната линия на Русия е ожесточена, но тънка.

„Надявам се, че когато пробием последната им отбранителна линия, тогава те ще започнат да бягат“, заяви Кривбас. „Засега те все още чувстват, че зад тях има нещо“.

Неотдавнашното разгръщане на резервите на Украйна и разговорите за нова фаза на контранастъплението засега могат само да повишат бойния дух.

„Чувстваме подкрепа, но сме много, много уморени“, каза Кривбас.

Не разбирам мотивацията им

Бруталната упоритост на руската тактика остава непоклатима.

На фона на постоянния обстрел от изходящи снаряди Серхей, командир на AREY, каза: „Тактиката им не се е променила. Поставят затворниците от „Буря Z“ отпред, без комуникации и информация“.

Подобни нападения на затворници - вълни от зле екипирани новобранци от руските затвори, които често са описвани като „пушечно месо“ - се използват, за да се разкрият украинските огневи позиции, така че по-добре обучените руски войници да могат да ги атакуват, каза той.

Той добави: „Те се сражават до смърт. Не разбирам мотивацията им. Или за какво се бият“.

Военнослужещите му показаха малка руска брошура, озаглавена „Защо се бием“, намерена в завзетите руски позиции, в която се съдържа изкривен разказ за причините за инвазията, според който Русия е била нападната и не ѝ е останал друг избор, освен да се защити.

Друг освободител от Старомайорске, с повиквателна „Рева“, носеше пленен модерен руски автомат АК-12, докато описваше очевидната руска употреба на парещ газ на фронтовата линия.

„Имаше хаотична [руска] стрелба, за да разберем къде се намираме. След това газ. Не го усещаш. Той се движи бавно в близост до земята. Събирах си раницата, когато усетих парене в гърлото и носа“, спомня си той.

Дори мините, поставени от руснаците, са били заложени като капани.

Млад военен сапьор с псевдоним Волт описва как намерените от него противотанкови мини са били поставени с граната под тях, така че гранатата да се взриви, ако по-голямата мина се премести, предизвиквайки двоен взрив. Обяснението му е прекъснато от силен изходящ ракетен огън.

Украйна е ускорила темпото и се придвижва. Войниците ѝ просто не знаят колко още ще продължи тази ожесточена битка. /БГНЕС