Antena M: Русия избра Сърбия за своя марионетка, Белград дестабилизира Балканите

Подобно на „Дългата телеграма“, изготвена от американския дипломат Джордж Кенан, озаглавена "Причини за поведението на Съветския съюз", която вдъхнови "политиката на сдържаност" спрямо Съветския съюз по време на Студената война, публикуваният в „Antena M” документ има за цел да служи на черногорското общество и международната общност като източник за разбиране на дестабилизиращата роля на Сърбия в региона. Авторите му насърчават да бъде преразгледан подходът към Сърбия чрез препоръки за действие.

Дори повърхностен поглед върху най-новата история на Западните Балкани води до заключението, че военните или политическите спорове на Сърбия със съседите ѝ (Словения, Хърватия, БиХ, Косово, Черна гора) практически са маркирали развитието на външната политика и сигурността в региона през последните 30 години. Освен през периода 1945-1988 г. като част от социалистическа Югославия, Сърбия много рядко е била фактор за стабилност в региона, но затова много често е причина за неговата нестабилност.

Още от средата на ХIХ век сръбските политически елити чрез пропагандирането на „Велика Сърбия” и на нейния съвременен вариант „Сръбски свят” играят дестабилизираща роля на Западните Балкани, посягайки към идеите на ретроградния национализъм, когато възникват благоприятни международни обстоятелства за това.

Тези обстоятелства възникнаха по няколко начина: когато Русия призна Сърбия за подходяща марионетка за своите империалистически цели и руският и сръбският империализъм станаха синергично свързани, когато международната общност беше заета с други горещи проблеми по света, когато беше „разхлабен“ контролът върху политиката на великосърбски национализъм и исторически ревизионизъм.

Текущите събития в Черна гора, както и на Западните Балкани, предполагат, че агресивният великосръбски национализъм отново се е превърнал в гръбнак на сръбската външна политика. Водената от Русия и Сърбия хибридна война срещу Черна гора застраши нейния граждански характер и евроатлантическа ориентация, но също така и евроатлантическото единство и ценностите на Западните Балкани вътре в границите на НАТО.

Разрушителният ефект на сръбския национализъм чрез комбинацията от действията на сръбския политически елит, сръбската интелектуална общност, Сръбската православна църква и сръбските разузнавателни структури в крайна сметка доведе до идването на власт на необичайна група радикални сръбски и проруски елементи в НАТО-вска Черна гора. Гражданските елементи попаднаха в сянката им с наивното очакване, че смяната на правителството, дори с клеро-националистите, ще бъде стимул за по-нататъшния европейски път на Черна гора.

В документа се описва накратко поведението на Сърбия на Балканите в исторически план, тъй като това е важно за разбирането на основите, върху които и до днес се крепи властовата структура в Сърбия с далечни негативни последици за регионалната стабилност.

В анализа се прави „дисекция“ на последната проява на сръбския клеро-националистически експанзионизъм - проекта „Сръбски свят“. Намесата на Сърбия във вътрешните работи в Черна гора е описана изключително подробно, с акцент върху отричането на черногорската идентичност и намесата в парламентарните избори през август 2020 г. и в местните избори в Никшич през март 2021 г.

В черногорския политически дискурс бе включен фактически неточен и необоснован в исторически план наратив за „черногорския национализъм“, пласиран от сръбските националисти, както и от мрежа от медии и „граждански ориентирани интелектуалци“, активни в социалните мрежи.

Освен това стават ясни и други инструменти, които допринасят за мълчанието на гражданското общество относно потискането на черногорската идентичност.

Третата част на документа обяснява защо съвременна Сърбия като фактор на нестабилност на Балканите не може да бъде партньор на Запада, докато не загърби дестабилизиращите си практики.

Представено е вредното руско и китайско влияние в Сърбия и аргументите, че сръбските властови структури гледат на него като на трайно желано. Следователно Западът трябва да преразгледа и да преработи подхода си към Сърбия, като при това целта не е да призовава към постоянни „антисръбски“ действия, а напротив.

Аргументите са, че само чрез реалистичен поглед върху ролята на Сърбия и последователна реакция Западът в крайна сметка може да помогне на сръбското общество да се демократизира и да бъде изградено върху искрени европейски основи, което досега не се случи. Това означава, че Западът трябва да приеме факта, че сръбската държава и общество са пленници на исторически разработената и консолидирана властова структура, която дестабилизира региона и гледа на Запада като на съперник. Тогава това би могло да е последното парче от пъзела за стабилността на Западните Балкани.

В последния четвърти раздел са представени препоръки към ЕС, САЩ и НАТО, както и към прозападните политически сили в Черна гора, за това как да се подходи към агресивния сръбски национализъм и дестабилизиращата му роля на Балканите.

Авторите подчертават, че датата, на която е завършен анализът - 21 май 2021 г., не е случайно избрана. Желанието им е било да имат конкретен принос в 15-годишнината от възстановяването на държавността в Черна гора. В същото време целта им е да предупредят черногорската общественост и международната общност, че опасността от нестабилност в Черна гора и региона, причинена от Сърбия, е не по-малко актуална, отколкото през 90-те години на ХХ век.

Напротив, възходът на духовния сръбски национализъм в Черна гора през 2019 г., повторното обявяване на „излаз на Сърбия на море“, неотдавнашното разпространение на нон-пейпъра, който чертае нови граници на Западните Балкани и последният отказ на сръбския президент Вучич да подпише декларацията за ненарушимост на границите в региона на срещата на върха на Процеса "Бърдо Бриони" показва, че тази заплаха все още съществува.

Авторите на анализа подчертават, че като граждани на Черна гора, които имат познания за регионалните и международни възможности и политика, техен дълг и задължение е да посочат основните заплахи за оцеляването на Черна гора като гражданска, мултиетническа, мултирелигиозна и мултикултурна държава, настоящ член на НАТО и бъдещ на ЕС. „Надяваме се, че много други местни, регионални и международни експерти, загрижени за стабилността и евроатлантическото бъдеще на Западните Балкани, ще ни последват”, пише в края на материала. /БГНЕС