Адв. Петя Белелиева: Местни избори и популизъм

С приближаването на местните избори предизборните кампании ще присъстват в живота ни все повече, представяйки ни визия за подобряване условията на живот в столицата от практически мерки, до обещания за светло бъдеще и бързи положителни промени.

Факт е, че засилващият се популизъм особено преди избори, е все по-успешен. Тълковният речник определя популизма като примитивна политическа тактика, имаща за цел да манипулира голям процент от избирателите, чрез даване на неосъществими обещания и др.; демагогско флиртуване с тълпата.

Един кратък обзор на политическите програми за развитие на София на кандидатите за кмет на столицата показва, че темите по които биха работили, са доста сходни: мръсният въздух, чистота, инфраструктура, транспорт, строителство и др., като всеки е представил своето виждане за начина на решаване на проблемите.

Доколко обаче идеите са реалистични и доколко популистки?!

Чувствителната тема за чист въздух и обещанието: „Ще ограничим максимално отоплението с твърдо гориво и поощрим използването на форми на отопление с много по-нисък отпечатък върху околната среда“? Една чудесна идея с невъзможно приложение, като започнем от скъпото отопление на газ, (незнайно защо цената на газ за битови нужди превишава тази, която е за автомобили – бел. авт.) и стигнем до скъпата инсталация, административните изисквания за проектна документация, съгласуване с необходимите органи, заплащане на такси, един сериозен разход.

Една друга идея за мерките срещу мръсния въздух, е „обновяване на автомобилния парк“. Силно популистка и практически неизпълнима, заради ниските доходи на голяма част от населението.

Едно забавно предложение: „Ще забраним използването за отопление на мокри дърва“, как тази идеята би могла да се осъществи практически, е трудно да предположим.

В контекста на чистотата, да продължим с няколко неприложими идеи за „Контрол на чистотата на превозните средства, влизащи в града“. Практически – на всеки подход към столицата полицията да спира мръсните автомобили, абсолютно неприложимо, както и „популяризирането на услугите за споделен транспорт“. А ако чистотата на превозното средство е свързана с кален републикански път, следва ли да се понася чужда отговорност? А чистотата на превозните средства, движещи се в града?!

Липсата на паркинги е огромен проблем за шофьорите, особено в центъра на София, и една идея като „Изграждане, включително и с публично-частно партньорство, на паркинги за поне 100 000 автомобила“, звучи примамливо. Вероятно има възможност, но не в централната част на столицата, където свободни терени липсват. Подземни паркинги са скъпо съоръжение, особено при наличие на множество археологически находки, и едва ли ще е изгодно за частна инвестиция.

Несправедливо изчисляваната „Такса „битови отпадъци“ да се заплаща на база на количеството, изхвърлено в контейнерите за остатъци“. Чудесна и откровено популистка идея, защото заплащането, определяно според стойността на недвижимия имот, е несправедливо, но определянето на количествата, изхвърлени в контейнери, е една утопична идея, практически и технически неосъществима.

Грижите за децата присъстват в програмите на почти всички кандидати, като повод за размисъл в контекста на популизма ли е идеята: „без чакащи деца за детски градини в София“ . Първо, няма анализ, който би могъл да даде точна цифра колко нови семейства биха се заселили в столицата през следващите години, и колко точно деца ще имат нужда от детски градини? Второ, след като тези деца пораснат, при тенденция на трайно намаляващ прираст на децата, какво ще се случи с изградените вече детски градини?

Друга идея предлага: „Да дадем възможност на общинските детски заведения да използват автобуси на градския транспорт при организиране на ваканции“. Веднага ще се възпротивя, защото е крайно дискриминационно по отношение на децата въобще. В София има не само общински училища, но и частни и нека не забравяме, че децата имат равни права.

В духа на популизма са и предложенията за подобряване на градската среда, чрез засаждане на „5000 нови дървета по улиците на града ни“, за чиито падащи листа някой трябва да се грижи ежедневно през есенните месеци; и „Ще развием пешеходните зони по начин, който да подпомага развитието на града и да повишава качеството на живот в него“. Този вид реторика ми напомня много времето на социализма.

Ще пропусна популисткото твърдение за спиране на „безконтролното развъждане и отглеждане на домашни кучета“, защото е факт, че по улиците в София не се разхождат бездомни чистокръвни породи кучета, а често са от един вид, което означава, че не са били подложени на мерки за контрол на популацията.

И ще завърша краткия обзор с усмивка, насочена към идеята за: „всеки гражданин да практикува градско земеделие, на 10 минути пеша от своя дом, със създаването на минимум 100 градини“. Начинът, по който кандидатът вижда въпросната мярка е, чрез „определяне на общински терени за споделени зеленчукови градини и обезпечаването им с ограда и водоизточник“. Политически звучи ефикасно, но съвсем не е икономически ефикасно. Опитните зеленчукови полета от времето на социализма доказаха, че са неефективни, затова нека оставим земеделието на хората, които знаят как се отглеждат зеленчуци, и да насочим усилията си към наистина работещи идеи за подобряване на градската среда, защото популизмът, робуващ на готови, широко разпространени идеи, не води до реални резултати.

А в битката на популистките идеи, за съжаление, жертви са гражданите, защото справедливото не винаги е популярно, а популярното не винаги е справедливо. /БГНЕС

———

Адвокат Петя Белелиева. Анализът е написан специално за БГНЕС.