Сърбия в момента е една фашистка кал, фашистка кочина, в която всичко е напълно обезсмислено. Държавата се намира в най-тежката си политическа ситуация досега, без никаква реална алтернатива, а лъжата се е превърнала в реалност, защото се повтаря твърде много пъти. Няма нито една истински независима сръбска медия. В публичния дискурс Западът е обвиняван за всички злини, лицемерно се говори за присъединяване към Европейския съюз заради европейските фондове и едновременно се купува оръжие от Китай и Русия. Властите приемат представители на ЕС, а веднага след това ги дискредитират.

Това заяви в интервю за БГНЕС Ненад Чанак, основател на Лигата на социалдемократите от Войводина, един от най-силните гласове срещу режима на Александър Вучич и на руското влияние на Балканите.

С него разговаряме по повод частичните местни избори в Сърбия, които се провеждат в 10 общини и градове днес, 29 март.

„В Сърбия днес ситуацията никога не е била по-лоша в политически смисъл, защото това е момент, в който страната няма абсолютно никаква алтернатива вътре в себе си. Има различни партии, но тези партии нямат различни идеи“, подчерта Чанак.

„Хората сами се лъжат, например по въпроса за Косово. Ако кажете очевидния факт, че Косово е независима държава, ще бъдете напълно заклеймени като враг, предател и какво ли още не. В същото време самата държава е направила на практика граница на Косово, която функционира като всяка друга граница. Имате канцелария на Косово в Белград, която се намира, мисля, в сграда на ОССЕ, а в същото време се позовавате на конституцията, в чиято преамбюла пише, че Косово е неразделна част от Сърбия. Значи трябва да вярвате на режима, а не на собствените си очи. Не трябва да мислите със собствената си глава, защото това е предателство. Как се нарича такава система? Нарича се фашизъм. Сърбия в момента е една фашистка кал, фашистка кочина, в която всичко е напълно обезсмислено“, допълни той.

„Преди 26 години, когато сваляхме Милошевич, имаше ясна проевропейска страна, съюз от партии, който го свали, за да се променят нещата. Днес имате хора, които с право търсят справедливост за корупцията и за загиналите при трагедията в Нови Сад, където бяха убити шестнадесет души. Но когато ги попитате дали Косово е в Сърбия, те ще кажат „да“, защото са програмирани да не казват истината. Това е трагедията на тази страна. Лъжата се превърна в реалност, защото е повторена твърде много пъти“, каза още той.

Чанак е категоричен, че Сърбия е държава, която няма нито една медия: "Дори тези, които се правят на опозиционни, може да са против режима, но по всички други въпроси повтарят режимните идеи и постановки. Не е въпросът дали сте за или против Александър Вучич или Александър Вулин, който е най-лошият пример за руски шпионин в тази страна. Руският разузнавателен апарат тук е изключително силен и добре организиран. Русия директно чрез петролната индустрия плаща цялата тази мрежа, за да държи Сърбия като непотопяем самолетоносач в сърцето на Европейския съюз. Всички го знаят, никой не е луд да не го вижда. Но при това медийно промиване на мозъци няма кой да го каже и няма къде да се чуе. Затова хора като мен са напълно забранени за появяване в медиите. И не само в държавните, а и в частните. В момента, в който се появите в частна медия, ще им изпратят инспекции, ще използват държавата като бухалка срещу всеки, който се осмели да каже нещо различно. Ще позволят на някои телевизии да говорят срещу Вучич или срещу управляващата партия, но няма да позволят да се критикува концепцията за "Руски свят", "Сръбски свят" или фашизацията на обществото. Именно тук е основният проблем – на изборите ще се избира между едно и също, между различни нюанси на черното. Това е трагедията на Сърбия днес.“

БГНЕС: След трагедията в Нови Сад станахме свидетели на най-големите, най-мащабните протести в цялата история на Сърбия срещу режима. Защо студентското движение, което беше в основата на тези протести, не излъчи ясни фигури, политически лица, които да се противопоставят открито на властта на Вучич?

Чанак: Никога в историята студентите не са променяли нищо сами. Това постоянно се забравя. Студентите са горивото. Представете си тази енергия като цистерна с бензин. Ако я налеете в кола, можете да стигнете където пожелаете. Ако я разлеете по една поляна и я запалите, ще получите голям огън, който накрая ще изгасне и ще остане само изгоряла поляна и нищо повече.

Студентите са гориво, но не може да се очаква от тях да създадат цялостна политическа програма. Това е една от големите измами. Политиката е занаят.

Трябва да знаете къде са капаните. Един от тях е идеята, че няма да има лидери. Добре, няма да има лидери, но кого тогава искате? Масово вземане на решения? Там най-лесно може да се манипулира.

В Каталуния съм имал възможност много пъти да наблюдавам движението за независимост. В един момент лидерът Пучдемон реши, че за да се запази тайната около референдума, всички решения ще се вземат само от него. Сам. Без консултации. Хора, които се борят за свобода и демокрация, взеха такова решение, за да не изтича информация. А тук някой казва: всичко ще обсъждаме публично. Това звучи привлекателно, но не работи.

Другата страна е идеята, че ако студентите не профилират ясно политическите си цели, ще обхванат по-широк кръг хора. Става обратното.

Когато не кажете какво ще направите, смяната сама по себе си не означава нищо. Какво ще направите? Когато чуя за борба с корупцията и за екология, веднага знам, че става дума за измама. Това са въпроси на изпълнителната власт. Корупцията е забранена със закон и институциите трябва да действат. Това не е политическа програма. Не може и опазването на околната среда да бъде политическа програма, след като е записано в Конституцията. Това е все едно да препишете Конституцията и да кажете, че ще я спазвате.

Политиката е друго. В момент на силно разделение в света въпросът е накъде се обръщаме. Към западните ценности, от които САЩ при Тръмп в голяма степен се отказаха? Към мафиотско-криминалния модел на Кремъл? Към китайска диктатура? Какво искаме?

Или ще изберем Европейския съюз, който е бавен, непоследователен, тромав, но остава най-доброто решение. В момента не избираме доброто, а най-доброто от възможното – това е Европейският съюз.

Вместо борбата срещу този режим да се основава точно на това, стигаме до положение никой да не смее да каже и дума по темата. Забраняват се знамената на Европейския съюз, а в същото време безпроблемно се веят КГБ-арски знамена и лозунги от рода на „няма да предадем“, в смисъл „няма да дадем Косово“, по митинги, които уж трябва да се борят срещу Вучич и Сръбската прогресивна партия. Така не става. Не можете с повече от същото да победите онзи, който държи властта, защото той може да го подкрепи с държавния механизъм, а вие не можете.

БГНЕС: Да разбирам, че не очаквате нищо по-различно от лесна победа за машината на Сръбската прогресивна партия? И в този смисъл един въпрос – важи ли в Сърбия приказката, че не е важно за кого гласуваш, а кой брои гласовете?

Чанак: Мисля, че именно заради тази машина изборите в голяма степен са обезсмислени.

Дори когато дойдат наблюдатели, те само ще легитимират измамите, защото не могат да проследят натиска върху хората преди гласуването, медийното влияние, корупцията и директното купуване на гласове. Самото гласуване ще бъде спокойно.

Но изборите не започват и не свършват в секцията. Те започват много по-рано и завършват с формирането на властта. Там, където има сигурна победа, резултатите се обръщат за една нощ. Появяват се предложения, които хората не могат да откажат: или ще получите всичко, или ще загубите и малкото, което имате, ще бъдете уволнени, ще бъдете преследвани.

Хората не са герои. Те се пречупват. Затова управляващата партия има мнозинство навсякъде.

Ако обаче някъде се появи пробив, ще се създаде усещане, че може да бъде победена. Така беше през 1996 г., когато опозицията спечели големите градове и създаде Съюз на свободните градове. Това доведе до изборите през 2000 г., когато Милошевич беше победен.

Сега това няма да се случи, защото тогава имаше силна прозападна опция с международна подкрепа. Днес студентите искат помощ от ЕС, но не допускат европейските знамена на протестите.

Затова съм много скептичен как ще завърши всичко това. | БГНЕС