Как се създава една икона? За повечето хора това е просто красиво изображение, но зад него стоят строги правила, вековна символика и една почти плашеща отговорност. Точно за тази отговорност разказва Албена Димитрова – жената изрисувала преди две години най-новия православен храм в Казанлък, "Събор на Свети Архангели". Сгушена във вилната зона на града църквата бързо се превърна в притегателен център за много християни. А зад образите по стените й стоят над две десетилетия опит и едно сърце отдадено на църковната живопис.

"Страшно е", признава съвсем откровено Албена, когато я питаме какво е усещането да пресъздаваш светци в един храм. За нея осъзнаването на собствената роля е ключово. "Страшно е, защото съзнаваш отговорността на това, че не си художник, а си част от богослужението. Символният език с който ще говориш, трябва да достигне до хората по правилния начин."

Много от незапознатите смятат църковният канон за нещо ограничаващо, нещо, което връзва ръцете на твореца. Иконографът обаче го вижда по съвсем различен начин. Според Албена църквата работи преди всичко с историческата вярност. Канонът е пътеводител, който не позволява да се отклониш от истината за светеца – за да пресъздадеш точно това, с което той е характерен. Дали е в младостта си, дали носи мъдростта на годините, дали е преподобен, цар или мъченик. Всяка атрибуция си има своите правила и те трябва да бъдат стриктно спазени.

Същото важи и за цветовете. Те носят тежестта на цялата византийска естетика. Особено при основните персонажи като Господ Христос, Богородица или архангелите, символиката трябва да бъде изцяло съобразена. Но къде тогава остава творецът?

"Имаш голямата, пък широка свобода в едно синьо да решиш какъв нюанс точно ти ще видиш," усмихва се художничката. "Така че това също не е ограничение. Ако хората си мислят, че художникът в иконографа е ограничен, въобще не е така."

Най-въздействащият момент от разговора ни обаче идва с въпроса какво всъщност води ръката й пред стената или платното. Албена замълчава за миг.

"Не знам. Ако трябва да отговарям честно на такъв въпрос... имало е моменти, в които съм усещала, че аз я водя, и не ми е харесвал крайният резултат. Но имало и моменти, в които определено сякаш в безпаметност се създава нещо."

Пътят й до тук минава през лутания, макар от дете да е убедена, че ще се занимава само с изкуство. Албена рисува изцяло иконопис от 26 години насам. Завършва Художествената гимназия, която обаче й отваря толкова много различни посоки, че тя се оказва объркана. Драматичният избор накъде да поеме приключва, когато чува за специалност, която обединява всичко към което има слабост – историята на изкуството, приказността на митовете и легендите, библейския език.

"Това беше в пълнота убеждение, че само това няма да ме кара да бъда нещастна с някакъв грешен избор," споделя тя.

И днес, когато влезете в "Събор на Свети Архангели" образите от стените не просто ви гледат. Те ви говорят на онзи тих език, който Албена е учила през целия си живот. Езикът на смирението и свободата да откриеш себе си дори в най-строгия канон. | БГНЕС