Самоковският картоф е истинска легенда, особено що се отнася до вкус и качество. Едва ли има домакинство, което да не е чувало или търсило по пазарите именно този вид картоф.

Известен с отличните си вкусови качества и сравнително лесното си отглеждане, самоковският картоф най-често е сорт Сорая.

И историята му хич не е за подценяване, разказва репортер на БГНЕС.

Внесен още преди векове у нас от Америка, картофът не предизвиква очакваното възхищение, и бива прието на нож от българите. Поради различни легенди и слухове, тогавашното население на страната не приема чуждестранният зеленчук, и дори не прави опит да го размножи.

До 1835 година, когато видният самоковски възрожденец Димитър Смрикаров донася в Самоков първите картофи от град Смирна /днешен Измир/ в Турция.

Известни с консервативните си разбирания, богати традиции и вековна култура - все пак в Самоков е девическият манастир, скрил Васил Левски преди Освобождението, както и първото у нас протестантско училище, първото списание "Любословие", и пр., - жителите на града отново подхождат със съмнение към чуждоземския дар. 

С думите „оно е отровно” те категорично отказват да го засаждат из Самоковско.

Видял, обаче, как турците смело садят и готвят картофа, Смрикаров търси подкрепата на грамотния и прогресивен за времето си самоковски управител Хюсреф бег, за да го увери, че картофът не само не е отровен, а напротив - разкошен е за смутните години на глад.

Хюсреф е роден в Самоков и е с потекло от самоковското село Чамурлия /преименувано в 1934 г. на Шишманово и през 1953 г. залято от водите на язовир “Искър”/. Заможният му баща е собственик на мадани, а за майка му се предполага, че е потурчена българка.

Като младеж Хюсреф е изпратен да учи в Париж и след завръщането си в Самоков е назначен за управител на Самоковския санджак. Хюсреф разпоредил да сварят един казан картофи. След което привикал самоковските първенци в конака, раздал на всички по паница варени картофи и ги предупредил – който не си изяде картофите, ще му бъдат ударени по 20 тояги на голо. Двадесет тояги не били малко дори и за навикналите на бой самоковци, затова се прежалили и изяли картофите.

Хюсреф бег влизал през час при първенците и ги питал: „Има ли отровени?”. Отначало те отговаряли: „Още нема”. След това започнало да се чува „Не са отровни, пусни ни”, докато накрая дружно извикали: „Много са арни брамбойките, ке ги садиме...”. IБГНЕС