Часовниковите кули са играли важна роля в миналото. Те са били изграждани в центровете на градовете и много често са били най-високите постройки, които могат да се видят отдалече.

По нашите земи те се появяват през ХІV век. Те са имали важно значение за религиозните практики на мюсюлманите и българите християни. Постепенно всички по-големи български градове се сдобиват с такива кули, както и някои от големите ни манастири – Рилски, Бачковски и др. 

През ХІХ век те разширяват функциите си и започват да регулират търговската дейност на чаршиите и по тази причина инициатор за тяхното строителство са еснафите. Сред най-известните кули са тази в Трявна, Свищов и Ботевград.

Освен че е символ на града и е включена сред 100 национални туристически обекти, Ботевградската часовникова кула е най-високата на Балканите. Тя може да се похвали с впечатляваща архитектура – украсена е със сини фрески и съдържа архитектурни елементи, характерни за пловдивските и копривщенските къщи.

Кулата е построена през 1866 г. по предложение на прочутия османски реформатор Митхад паша от майстор Вуно Марков. Часовниковият механизъм е направен от местния железар Генчо Наков - Кантарджията, а камбаната е създадена от прочутия по онова време банскалия Лазар Димитров

За построяването на Кулата са използвани ломени камъни от кариера при село Боженица, а дървеният материал е дошъл от района на село Врачеш. Тя е висока 30 метра, а основата е квадрат, всяка страна на който е 5 метра. 

Днес, часовникът на кулата в Ботевград работи с механизъм, сглобен от майстори от „Етъра" и с части от чужбина. Оригиналният механизъм се пази в музея на Ботевград. І БГНЕС