Мохамед Лакдар Хамина, първият режисьор, спечелил престижната награда „Златна палма“ на филмовия фестивал в Кан, е починал на 95-годишна възраст.

Режисьорът получи наградата през 1975 г. за „Хроника на годините на огъня“, историческа драма за алжирската война за независимост.

Хамина, който беше най-възрастният носител на „Златна палма“, е участвал четири пъти във фестивала на Френската Ривиера.

Филмът му „Ветровете на Ауре“ от 1967 г. спечели наградата за най-добър дебют.

Борбата за независимост на Алжир е в центъра на най-известното му произведение, което в шест глави от 1939 до 1954 г. разказва историята на една нация, като кулминацията е въстанието срещу френските колонизатори.

Роден на 26 февруари 1934 г. в М'сила, в планинския район Аурес в североизточна Алжирия, Хамина е син на скромни селяни от високите равнини. Учи в земеделско училище, след което в южния френски град Антиб, разположен по Средиземноморското крайбрежие, недалеч от Кан, където среща бъдещата си съпруга. Двамата имат четирима сина.

По време на алжирската война баща му е отвлечен, измъчван и убит от френската армия. През 1958 г. е мобилизиран и се присъединява към алжирската съпротива в Тунис.

Учи кино на практика, като работи като стажант по кинохроника, преди да се насочи към късометражни филми. | БГНЕС, АФП