Фосил, дълго смятан за най-древния октопод, всъщност се оказва напълно различен организъм, съобщава уебсайтът “Ars technica”. Обектът Pohlsepia mazonensis, открит в щата Илинойс, беше описан през 2000 г. като най-стария известен октопод, датиращ от късния карбон – преди около 311–306 милиона години. Това го превърна в аномалия, тъй като останалите данни сочат, че групата, включваща октоподи, калмари и сепии, се е появила значително по-късно – през юрския период.

За да разрешат това противоречие, палеонтологът Томас Клементс от Университета в Лестър и неговият екип подлагат фосила на серия високотехнологични анализи. Резултатът е категоричен – Pohlsepia изобщо не е октопод, а разложен и сплескан наутилоид.

Причината за заблудата се крие в начина, по който са се образували фосилите в находището Мейзън Крийк. Преди около 300 милиона години районът е представлявал плитък морски басейн, периодично заливан от богати на желязо наноси. При разлагането на организмите около тях се е образувал минералът сидерит, който ги е „запечатвал“ в твърди конкреции.

Този процес позволява запазването на меки тъкани, но не в триизмерен вид. Вместо това те остават като плоски, трудно различими отпечатъци. Първите изследователи всъщност са интерпретирали неясно петно върху скала – подобно на тест на Роршах.

Първоначално учените са сметнали, че виждат тяло с торбовидна форма, пипала и дори очи, без следи от черупка. Така се ражда хипотезата, че става дума за дълбоководен октопод.

По-късни изследвания обаче поставят това под съмнение. Липсват характерни структури като вендузи или нишковидни израстъци по пипалата. Няма и следи от вътрешна черупка – ключова особеност за този тип октоподи.

Сериозни съмнения възникват през 2019 г., когато учени анализират предполагаемите „очи“ на фосила. Те не откриват меланозоми – структури, свързани с пигментацията, което поставя под въпрос първоначалната интерпретация.

Окончателният отговор идва след изследване в синхротронното съоръжение SOLEIL край Париж, където фосилът е анализиран с мощни рентгенови лъчи. Използвани са множество методи, включително електронна микроскопия и микрокомпютърна томография.

Резултатите напълно опровергават „октоподната“ хипотеза. Наблюдаваните структури се оказват случайни форми без ясна анатомична организация. Дори предполагаемото мастилено мехурче се оказва минерално образувание.

Ключовото откритие идва от структура, скрита под повърхността – радулата, характерен орган при мекотелите, използван за хранене. Анализът на зъбната ѝ конфигурация показва точно съвпадение с тази при наутилоидите – древни родственици на съвременните главоноги.

„Pohlsepia mazonensis е наутилоид, който е загинал, разложил се е, изгубил е черупката си и впоследствие е бил сплескан в утайките, оставяйки неясен отпечатък“, обяснява Клементс.

Макар да губи титлата „най-стар октопод“, фосилът придобива ново значение. Той се оказва най-старото недвусмислено доказателство за запазени меки тъкани при наутилоиди от палеозоя.

Изследователите планират да приложат същите технологии и върху други фосили от Мейзън Крийк, които все още крият неразгадани тайни. Дори самият Pohlsepia вероятно ще бъде обект на бъдещи анализи, които могат да разкрият още детайли за древния живот на Земята. | БГНЕС