Най-накрая знаем откъде идват повечето метеорити на Земята

Досега само малка част от метеоритите, които падат на Земята, бяха твърдо свързани с родителското си тяло в космоса, но серия от нови изследвания ни предостави убедителни истории за произхода на повече от 90% от днешните метеорити.

Предишни анализи на метеоритите, които днес се сблъскват с нашата планета, предполагат някакъв вид общ произход; те са направени от много сходни материали и са били облъчени от космическата радиация за подозрително кратко време, което подсказва за сравнително скорошно откъсване от общи родителски тела. 

Екипите на 3 нови публикувани статии са използвали комбинация от супердетайлни наблюдения с телескоп и компютърни симулации, за да сравнят астероиди в космоса с метеорити, намерени на Земята, като са съпоставили видовете скали и орбиталните пътища между тях.

Ръководени от изследователи от Френския национален център за научни изследвания, Европейската южна обсерватория и Карловия университет в Чехия, проучванията се фокусират върху хондритите H (с високо съдържание на желязо) и L (с ниско съдържание на желязо) - най-разпространеният тип, съставляващ около 70% от метеоритите.  Наречени са така, защото се състоят от малки частици, наречени хондрули, които се получават при бързото охлаждане на разтопена скала.  Изследователите определят, че тези H и L хондритни метеорити са пристигнали на нашата планета от 3 семейства астероиди, наречени Масалия, Карин и Коронис, които се намират в главния астероиден пояс между Марс и Юпитер.

Един от изследователските екипи успя да постави дати на забележителни сблъсъци в тези астероидни семейства, които са предизвикали нови каскади от скали, които ще се окажат на Земята. При Масалия са се случили големи сблъсъци преди 466 млн. години и преди 40 млн. години, докато при семействата Карин и Коронис такива са станали съответно преди около 5,8 и около 7,6 млн. години.

„Доказателствата в подкрепа на това включват наличието на свързани с тях прахови ленти, възрастта на експозиция на космически лъчи на метеорити от хондрити H и разпределението на предатмосферните орбити на метеоритите“, пишат авторите в един от публикуваните документи. Това означава, че повечето метеорити, които днес се сблъскват със Земята, са от по-малко групи астероиди, отколкото се очакваше - и от по-скорошни сблъсъци. Тези (относително) скорошни сблъсъци обясняват метеоритите, които кацат в настоящата епоха.

„Това отчасти се обяснява с жизнения цикъл на астероидните семейства", казва екипът. Сблъсъците, които преживяват тези астероидни семейства, водят до появата на огромен брой по-малки астероидни фрагменти, което след това увеличава шансовете им за по-нататъшни сблъсъци и за освобождаване от астероидния пояс. 

Изследователите са разгледали и други по-рядко срещани метеорити извън хондритите H и L, с което броят на отчетените метеорити е надхвърлил 90%. Те бяха причислени към астероидни семейства, включително Веритас, Полана и Еос.

Тази нова информация може да научи астрономите повече за еволюцията на Слънчевата система и нашите планети във времето, както и за бъдещите пътища на астероидите и метеоритите. Екипите остават решени да продължат да наблюдават и да чертаят, докато не бъдат отчетени всички видове метеорити. 

„Бъдещата работа трябва да се съсредоточи върху малкото останали класове - основно железни метеорити, паламити и уреилити“, пишат още изследователите. | БГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон