Звезда в рамките на Млечния път се оказва най-чистият древен обект, откриван досега от астрономите, съобщава уебсайтът Science Alert.

Това означава, че тя е почти напълно лишена от т.нар. „метали“ – елементи, които се образуват едва след като първите звезди вече са се родили и загинали. Обектът представлява своеобразен космически „фосил“ от ранната Вселена, вероятно формиран от газ, обогатен след експлозията на една от първите свръхнови.

Звездата SDSS J0715-7334 някога е била малка, подобна на Слънцето, но днес е червен гигант в края на жизнения си цикъл. Тя е оцеляла достатъчно дълго, за да предостави ценна информация за най-ранните етапи от развитието на космоса.

„Тези първични звезди са прозорец към зората на звездите и галактиките във Вселената“, казва космологът Александър Джи от Чикагския университет, ръководител на изследването.

След възникването на Вселената при Големия взрив пространството е било изпълнено с гореща и плътна плазма от атомни ядра и свободни електрони. Светлината трудно е преминавала през тази „мъгла“, тъй като фотоните непрекъснато са се разсейвали.

Около 300 000 години по-късно Вселената се охлажда достатъчно, за да могат протоните и електроните да се свържат в неутрален водород и малки количества хелий. Именно от сгъстяванията на този първичен газ се раждат първите звезди – т.нар. популация III.

По-тежките елементи се появяват значително по-късно. Звездите създават нови елементи чрез ядрен синтез – първо водород в хелий, след това хелий в въглерод и т.н. Процесът достига до желязото, а още по-тежки елементи се формират при експлозиите на свръхнови, които разпръскват веществото в космоса.

Всички наблюдавани досега звезди съдържат такива „метали“, но в различни количества. Най-бедните на тежки елементи се класифицират като популация II и носят информация за първото поколение звезди.

„Звезди от популация III никога не са наблюдавани – или защото са били масивни и са живели кратко, или защото оцелелите до днес са изключително редки“, обяснява астрономът Кевин Шлауфман от Университета Джонс Хопкинс.

Звездата SDSS J0715-7334 е открита почти случайно чрез проекта Sloan Digital Sky Survey. При по-задълбочено изследване се установява, че тя съдържа почти изцяло водород и хелий. Металността ѝ е едва 0,005% от тази на Слънцето – почти два пъти по-ниска от предишния рекорд.

Особено впечатляващо е изключително ниското съдържание на въглерод. „Звездата съдържа толкова малко въглерод, че това подсказва участие на ранни космически прахови частици в нейното формиране. Този механизъм е наблюдаван само веднъж досега“, отбелязва Джи.

Обикновено въглеродът и кислородът играят ключова роля при охлаждането на газа, необходимо за образуване на звезди. В случая обаче количеството въглерод е твърде малко, което предполага алтернативен процес – вероятно с участието на прах, останал след експлозии на първите звезди.

Данните сочат още, че звездата вероятно не произхожда от Млечния път, а от Големия Магеланов облак – спътникова галактика, обикаляща около него. Това увеличава вероятността там да бъдат открити и други подобни обекти.

„Възможно е в галактики като Магелановите облаци да има по-голям дял от ултра-бедни на метали звезди, отколкото в нашата галактика“, казва Шлауфман.

Изследванията на този тип обекти тепърва ще разкриват подробности за ранната история на Вселената. Настоящите резултати показват, че познанията ни все още обхващат само малка част от процесите, протекли в зората на космическата еволюция. | БГНЕС

Звезда в рамките на Млечния път се оказва най-чистият древен обект, откриван досега от астрономите, съобщава уебсайтът “Science Alert”.

Това означава, че тя е почти напълно лишена от т.нар. „метали“ – елементи, които се образуват едва след като първите звезди вече са се родили и загинали. Обектът представлява своеобразен космически „фосил“ от ранната Вселена, вероятно формиран от газ, обогатен след експлозията на една от първите свръхнови.

Звездата SDSS J0715-7334 някога е била малка, подобна на Слънцето, но днес е червен гигант в края на жизнения си цикъл. Тя е оцеляла достатъчно дълго, за да предостави ценна информация за най-ранните етапи от развитието на космоса.

„Тези първични звезди са прозорец към зората на звездите и галактиките във Вселената“, казва космологът Александър Джи от Чикагския университет, ръководител на изследването.

След възникването на Вселената при Големия взрив пространството е било изпълнено с гореща и плътна плазма от атомни ядра и свободни електрони. Светлината трудно е преминавала през тази „мъгла“, тъй като фотоните непрекъснато са се разсейвали.

Около 300 000 години по-късно Вселената се охлажда достатъчно, за да могат протоните и електроните да се свържат в неутрален водород и малки количества хелий. Именно от сгъстяванията на този първичен газ се раждат първите звезди – т.нар. популация III.

По-тежките елементи се появяват значително по-късно. Звездите създават нови елементи чрез ядрен синтез – първо водород в хелий, след това хелий в въглерод и т.н. Процесът достига до желязото, а още по-тежки елементи се формират при експлозиите на свръхнови, които разпръскват веществото в космоса.

Всички наблюдавани досега звезди съдържат такива „метали“, но в различни количества. Най-бедните на тежки елементи се класифицират като популация II и носят информация за първото поколение звезди.

„Звезди от популация III никога не са наблюдавани – или защото са били масивни и са живели кратко, или защото оцелелите до днес са изключително редки“, обяснява астрономът Кевин Шлауфман от Университета Джонс Хопкинс.

Звездата SDSS J0715-7334 е открита почти случайно чрез проекта Sloan Digital Sky Survey. При по-задълбочено изследване се установява, че тя съдържа почти изцяло водород и хелий. Металността ѝ е едва 0,005% от тази на Слънцето – почти два пъти по-ниска от предишния рекорд.

Особено впечатляващо е изключително ниското съдържание на въглерод. „Звездата съдържа толкова малко въглерод, че това подсказва участие на ранни космически прахови частици в нейното формиране. Този механизъм е наблюдаван само веднъж досега“, отбелязва Джи.

Обикновено въглеродът и кислородът играят ключова роля при охлаждането на газа, необходимо за образуване на звезди. В случая обаче количеството въглерод е твърде малко, което предполага алтернативен процес – вероятно с участието на прах, останал след експлозии на първите звезди.

Данните сочат още, че звездата вероятно не произхожда от Млечния път, а от Големия Магеланов облак – спътникова галактика, обикаляща около него. Това увеличава вероятността там да бъдат открити и други подобни обекти.

„Възможно е в галактики като Магелановите облаци да има по-голям дял от ултра-бедни на метали звезди, отколкото в нашата галактика“, казва Шлауфман.

Изследванията на този тип обекти тепърва ще разкриват подробности за ранната история на Вселената. Настоящите резултати показват, че познанията ни все още обхващат само малка част от процесите, протекли в зората на космическата еволюция. | БГНЕС