Любимият френски изпълнител на шансони Шарл Азнавур, който е написал повече от 800 песни, записва повече от 1000 от тях на френски, английски, италиански, немски и испански и е продал общо над 100 милиона плочи е роден като Шахнур Вагинаг Азнавуриан на 22 май 1924 г. в Париж, Франция. Той е по-малкото от двете деца, родени от арменски имигранти, избягали във Франция.

Майка му е шивачка и актриса, а баща му е баритон, който пее в ресторанти. Шарл и по-голямата му сестра сервират на маси и той също се изявява. Той представя първата си поетичен рецитал, когато е съвсем малък. В рамките на няколко години по-късно той вече има развил такава страст към пеенето/танцуването, че продавал вестници, за да изкара пари за уроци.

Първата си театрална постановка прави в "Емил и детективите" на 9-годишна възраст и след няколко години вече работи като статист в киното. Той накрая напуска училище и обикаля Франция и Белгия като певец и танцьор с пътуваща театрална трупа, докато води бохемски начин на живот. Популярен изпълнител в парижкия Club de la Chanson, където през 1941 г. се запознава с автора на песни Пиер Рош.

Заедно двамата добиват славата на отлични певци и автори на песни, създавайки кабаретен и концертен дует ("Рош и Азнамур"). Любимци на парижани, те правят успешни турнета извън Франция, включително в Канада. В годините след Втората световна война Шарл отново започва да се снима във филми, в един от тях като пеещо крупие в "Adieu...". Chérie (1946).

В крайна сметка Азнавур си спечелва стабилна репутация, композирайки песни в уличен стил за други утвърдени музиканти и певци, а именно Едит Пиаф, за която пише френската версия на американския хит "Jezebel".

Силно насърчен от нея, той прави турнета с Пиаф като откриващ изпълнител и като осветител. Известно време живее с Пиаф. В крайна сметка наставникът му го убеждава да се изявява самостоятелно (без Рош) и той прави няколко успешни турнета, докато печели с мрачните шансони "Sur ma vie" и "Parce que" и забележителната и противоречива "Après l'amour". През 1950 г. той представя сладко-горчивата песен "Je Hais Les Dimanches" ["Мразя неделните дни"] на Жулиет Греко, която се превръща в голям хит за нея.

В края на 50-те години Азнавур започва да участва с по-голямо удоволствие във филми.

Нисък и строен на ръст, прекалено дързък и замислен той не е подходящ за водещи роли, но приема недостатъците си.

Азнавур прави силно впечатление с комедията Une gosse 'sensass' (1957) и с Paris Music Hall (1957). Дълбоко въздействащ е и в ролята на доброжелателния, но отчаян и злополучен психично болен Хеуртевент в "Глава срещу стената" (1959). Година по-късно Азнавур се снима в ролята на пианиста Чарли Колер/Едуард Сароян в адаптацията на Франсоа Трюфо по романа на Дейвид Гудис "Застреляй пианиста" (1960 г.)

Тази внезапна известност предизвиква мащабно турне в чужбина през 60-те години. Наричан "Франк Синатра на Франция" и пеещ на много езици (френски, английски, италиански, испански, немски, руски, арменски, португалски), турнетата му включват разпродадени концерти в Карнеги Хол (1964 г.) и в лондонската Албърт Хол (1967 г.).

През 1997 г. Азнавур получава почетна награда "Сезар". Той е автор на три книги - мемоарите "Aznavour By Aznavour" (1972), текстовете на песни"Des mots à l'affiche" (1991 г.) и втори мемоарен сборник "Le tempsdes avants" (2003 г.). През 2006 г., на 82-годишна възраст, започва "Прощално турне".

Женен поне три пъти (според някои пет) за Мишелин Рюгел, Евелин Плесис и Ула Торсел, той е баща на шест деца (дъщери Катя, Патрисия и Седа Азнавур и синове Миша, Николас и Патрик Азнавур). Умира на 1 октомври 2018 г. във Франция./БГНЕС