"Конституционният съд е длъжен да образува дело. Въпросът ще бъде дали искането на държавния глава е допустимо в цялост или частично. В юридическите среди има спор как трябва да се постъпи и към кой момент е прекратена възможността да се поиска национално допитване и тъй като мненията са разнопосочни мисля, че по този начин КС със своя акт произнасяйки се дали допуска или не ще сложи окончателно край на този спор", това заяви по БНТ председателят на Народното събрание Наталия Киселова.

Киселова уточни, че президентът е съчетал две искания в едно - тълкуване на конституционен текст и обявяване на нищожност на нейно разпореждане, издадено на 13 май. Председателят на парламента изрази скептицизъм, че ще се стигне до очаквания от държавния глава резултат:  „Не мисля, че това е коректно формулирано и коректен прочит на конституционния текст. Председателят има правомощия, които са уредени не само в Конституцията, но и в правилника на Народното събрание."

Относно обвиненията, че нейния акт възпрепятства възможността за народно допитване, Киселова беше категорична: „Опазил ме Господ, ако аз съм причината българските граждани да не бъдат питани. Има едно усещане в обществото, че българските граждани не са достатъчно питани или консултирани. Това се дължи на друго - на политическата криза у нас, която мисля, че започна да затихва и ниската избирателна активност всъщност създава впечатление, че част от гражданите нямат свои представители. Но това се дължи на ниската избирателна активност на последните избори, а не че народните представители не искат да питат гражданите. Въпросът е когато се повдига въпрос за национален референдум дали той е от компетентността на НС и дали въпросът вече не е решен от международен договор, както в случая", обясни Киселова. 

Наталия Киселова уточни, че моментът за подобно искане вече е отминал, тъй като процесът по въвеждането на еврото е в напреднал етап, включително с поисканите доклади от ЕЦБ и Европейската комисия.

Според председателя на парламента, независимо от каквито и да било действия, политическите ефекти от поведението на държавния глава са били неминуеми:  „Както и да бях постъпила, въпросът за политическите последици от искането на президента щеше да стои."

Също така Киселова се съгласи с тезата, че в обществото има усещане за недостатъчно консултиране на гражданите по важни въпроси, но посочи причината в ниската избирателна активност, а не в отказ на институциите да ги питат. 

На въпрос за  политически нападки срещу нея - включително искания за оставка и обвинения в защита на министри, Киселова отговори: „Столът е горещ и би бил горещ за всеки, който би заел мястото ми."

Тя подчерта, че не пази никого и че всеки министър, включително премиерът, е обект на парламентарен контрол. Председателят на парламента  посочи, че част от атаките са политически спектакъл: „Всяка парламентарна група желае да влезе в медиите по различен, цветен начин."

Наталия Киселова изтъкна липсата на ясен обществен дебат по темата за йерархия на ценностите в обществото.: „Нужно е да се оцени кой труд колко струва на определени служители трябва да има  йерархия на ценностите в обществото. Ние нямаме в момента такъв разговор. Има сериозен проблем с ниското възнаграждение  на всички хора в България. Парадоксът, че медицинските сестри са по-малко търсени от лекарите, въпреки че са основни фигури в здравеопазването - поради неадекватното заплащане и социалната стойност на труда им. Нормално ли е учителите и преподавателите да са с различни възнаграждения и учителите да са с по-високи? Тук не става дума кой труд е по-ценен, а в обществото да е ясно: за определени длъжности такива възнаграждения, за други, други.

По повод възможността за прилагане на санкциите „Магнитски" в българското законодателство, Киселова заяви, че Народното събрание ще се произнесе.

Относно политическата криза и шансовете за конституционно мнозинство, Наталия Киселова отбеляза: „Почти половината органи вече са с обновен състав. За Висшия съдебен съвет и инспектората обаче е нужно квалифицирано мнозинство. А това изисква много по-широк диалог." 

Председателят на парламента допълни, че към момента няма сериозна опасност от нова предсрочна нестабилност, но само високата избирателна активност би била знак, че страната е излязла от кризата: „Когато гражданите се завърнат и започнат да бъдат доста по-активни, тогава можем да кажем, че кризата е преодоляна."

Председателят на Народното събрание отново обърна голямо внимание на  проблемите със зависимостите в българското общество и борбата със  трагичните случаи на пътя: „Тези проблеми са сериозен бич не само за младите, но и за всички. И ако нелегалният хазарт е проблем в определен аспект, то употребата на алкохол и наркотици, агресията сред младите в българското училище, са сериозни проблеми, които тепърва ще ни връхлитат. До края на май месец предстои временната комисия във връзка с безопасността на движението да представи законодателни предложения, тъй като преди Великден имахме среща с майки и бащи на загинали деца. Аз сериозно се надявам да видя, че сме чули техните  и не сме ги забравили, така че един по един проблемите, поставени в НС, да започнат да намират  решения. Следващата седмица Комисията по конституционни и правни въпроси ще разглежда и промени в Наказателния Кодекс, 13 законопроекта са внесени. Това също ще бъде част от дебата за безопасността на пътищата.” І БГНЕС