Точно 102 години ни делят от началото на задължителното първоначално образование в България. Архивите са категорични, че главна роля за просветата у нас тогава е изиграл тогавашният министър на образованието Стоян Омарчевски. Със сериозни реформи министърът е дал заявка през далечната 1921 г., че иска изстрадалата България след Първата Световна война да пристъпи с огромни крачки към образованието и културата.

По времето на премиера Александър Стамболийски и образователния министър Стоян Омарчевски (1920-1923) са извършени редица реформи в образованието, включително и в организацията на учебния процес. Учебната година за градовете започва на 15 септември и завършва на 12 юли. Целта е децата по-дълго време през есента да са свободни, за да прибират реколтата с родителите си.

Във вестник „Утро“ на 14 септември 1921 г. е публикувана статия за началото на задължителното първоначално образование у нас. Статията е озаглавена „Министър Омарчевски за реформите в просветата“. Любопитно е да се отбележи, че в статията е публикувана информация за задължителното образование, новите факултети, строежът на училищата, учителският персонал, програмата за училищата, учителските институти, такси и униформи, трудовата седмица, държанието на учителите и родната литература.

Министър Омарчевски е дал огромен личен принос за образованието в България.

През 1912 г. завършва философия, а пет години по-късно - и право, в СУ. Учителства в Белоградчик и Видин. Избиран е за депутат от Видин и Враца през 1913, 1914, 1919, 1920 и 1923 г. През 1917 г. е избран за секретар на парламентарната група на земеделците. През 1920 г. е избран за член на Контролния съвет на Кооперативна банка и на Земеделска кооперативна банка, а през април 1918 г. парламентарната му група го посочва за член на Постоянното присъствие. Министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски Стоян Омарчевски е от 1920-а до Деветоюнския преврат от 1923-та.

Личният принос на министър Омарчевски в реформите на земеделския кабинет е огромен. Той въвежда задължително основно образование, издейства значителни средства за строеж на нови училища. Броят на школата нараства от 561 на 1676 само за две години, новите сгради са предимно в селата и малките градове. Омарчевски разделя средното образование на два курса: долен общообразователен със срок три години (реални училища) и горен, двегодишен, с насоченост към общо или специално образование. След допитване до комисия от изтъкнати езиковеди земеделецът - министър на просветата, предприема опростяване на правописа, прави го по-близък до говоримия език. Документът, наречен "Упътване за общ правопис на българския език", за пръв път кодифицира употребата на главни букви, разглежда някои въпроси на сричкопренасянето, въвежда просто правило за пълния и краткия член на еуфоничен принцип, нормира употребата на двойни предлози "във" и "със" и т. н. Приет е от Народното събрание на 21 март 1922-ра. Част от българската интелигенция се противопоставя на реформата, защото вижда в нововъведенията опасност от загубване на националната идентичност. Омарчевски забранява политическата дейност на учениците, студентите и преподавателите, което е оценено като посегателство върху академичната автономия и се стига до университетска криза. Открити са два нови факултета - ветеринарен и богословски. Към Медицинския факултет са открити два нови отдела - зъболекарство и аптекарство.

Заслуга на Омарчевски е приемането на закони за депозиране на печатни произведения в народните библиотеки в София, Пловдив и Велико Търново, за създаване на "достъпни народни библиотеки", за "поощрение на родната литература и изкуство", за създаване на Български археологически институт. През септември 1920 година Омарчевски внася в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение Закона за народното просвещение, с който са създадени Художествената и Музикалната академия.

На страниците на някогашните вестници "Мир", "Зора" и "Заря" в дните преди 15 септември и след това, образованието не е на фокус.

Вестник „Пряпорец“ през 1921 г. в два броя публикува серия от обявления, свързани с реформата в образованието – става дума за училищните такси, печат на нови учебници и хроника за новата програма на основните училища. /БГНЕС