Днес се навършват 34 години от началото на обсадата на Сараево, която продължи 1425 дни. Това беше една от най-дългите обсади в историята на съвременната война и най-дългата обсада на една столица изобщо. Обсадата на Сараево започва на 5 април 1992 г. и приключва на 29 февруари 1996 г., продължавайки почти четири години, съобщава „Сараево таймс“.

Около 350 000 жители на Сараево бяха подложени на ежедневен обстрел от страна на членове на бившата Югославска народна армия (ЮНА) и паравоенни формирования, а по-късно и от части на тогавашната армия на Република Сръбска, от почти всички видове оръжия, от позиции, разположени по околните хълмове. Те не успяха да превземат града единствено благодарение на силната воля, желание и усилия на защитниците, мнозинството от гражданите, които откликнаха на призива за отбрана и в началото, почти с голи ръце, по маратонки и дънки, с минимално въоръжение, се изправиха в защита на града.

Средно по Сараево са били изстрелвани по 329 снаряда на ден. Общо около 50 000 тона артилерийски боеприпаси са били изстреляни по града.

По време на обсадата загиват 11 541 жители на Сараево, включително 1601 деца. Според следвоенни изследвания, повечето от жителите – почти четири пети от общия брой загинали – са убити през първите две години на войната.

Суада Дилберович и Олга Сучич – героини на Сараево

Първите цивилни жертви на обсадата на Сараево са Суада Дилберович и Олга Сучич, които са убити на 5 април на Врбаня мост, недалеч от сградата на тогавашната Скупщина на Социалистическа република Босна и Херцеговина, пред която се провеждат демонстрации на граждани, настояващи за запазване на мира, по които е открит огън. Днес мостът носи техните имена – мост „Суада и Олга“.

Последната жертва на обсадата на Сараево е Мирсада Дурич, която е убита при нападение срещу трамвай на 9 януари 1996 г., близо до сградата на Националния музей. Извършителите на това нападение, което се случва в първия ден от пускането на трамваите след подписването на Мирното споразумение за Босна и Херцеговина, никога не са открити.

По време на обсадата на Сараево ежедневно са обстрелвани културни, религиозни, образователни и жилищни сгради, както и пазари и опашки за хляб и вода.

Националната и университетска библиотека, по-известна като сградата на Кметството, Главната поща, Олимпийската зала „Зетра“, Олимпийският музей, Ориенталският институт, сградата на всекидневника „Ослобождение“, градската родилна болница „Зехра Муидович“ са напълно разрушени и изгорени.

Пазарът и покритият пазар „Маркале“ са обстрелвани на два пъти. При първия случай, след експлозията на граната на 5 февруари 1994 г., загиват 68 цивилни, а 144 са ранени. При второто нападение, в самия край на войната на 28 август 1995 г., в района на пазара „Маркале“ са убити 43 цивилни, а 84 са ранени.

Артилерийски снаряди убиват граждани и в опашки за хляб. Мястото, където се доставя хляб от „Велепекара“, се е намирало на улица „Васе Мискина“ (днешна „Ферхадия“), срещу Градския пазар. При това нападение загиват 22 цивилни, а 144 са ранени.

Някои сгради, като тази на Радио-телевизия Босна и Херцеговина, са били обект на атаки с т.нар. модифицирани авиационни бомби с тегло до 250 килограма, за което съществуват свидетелства и доклади на балистични експерти в процесите за военни престъпления пред Международния наказателен трибунал за бивша Югославия.

През цялото време на обсадата електричеството в Сараево е било налично само в редки периоди. Вода почти не е имало.

Гражданите на Сараево са преживели особено тежки условия през зимата, когато освен всички страдания и липсата на храна, електричество и вода, е имало и недостиг на дърва за огрев. Това е довело до масово изсичане на дървета в града, а много семейства са били принудени да изгарят мебели, дрехи и книги, за да се стоплят.

Много жители на Сараево са били убити или ранени от снайперски огън – в домовете си или при пресичане на улици.

По време на обсадата започва порочната практика на т.нар. „Човешки сафарита“, при която чужденци са посещавали района, за да стрелят по цивилни като форма на „развлечение“. Според разследвания и свидетелства, разкрити в документалния филм „Сараевско сафари“, тези действия са били част от по-широк контекст на военни престъпления срещу населението. Днес случаят се разглежда от съдебни органи като тежко нарушение на международното право, с опити да бъдат установени и наказани отговорните лица.

Обвинения и присъди

Международният наказателен трибунал за бивша Югославия осъди на доживотен затвор Станислав Галич, бивш командир на Сараевско-романийския корпус на армията на Република Сръбска (ВРС), за тероризиране на гражданите на Сараево.

Драгомир Милошевич, наследник на Галич начело на същия корпус, беше осъден на 29 години затвор.

За терор срещу цивилното население в Сараево чрез снайперски и артилерийски атаки, бившият президент на Република Сръбска и военен лидер на ВРС Радован Караджич беше осъден на доживотен затвор.

Командирът на ВРС Ратко Младич беше осъден на същото наказание от Хагския трибунал, наред с други обвинения, и за тероризиране на цивилни в Сараево.

В решенията на трибунала е установено, че части на Сараевско-романийския корпус на ВРС съзнателно са обстрелвали цивилни, провеждайки кампания на терор с цел оказване на натиск върху властите в Сараево. | БГНЕС