След успешния сезон през 2025 година, в която Националният музикален театър затвърди ролята си на значим културен институт с национално значение, устойчиво присъствие и активна роля в културния контекст на страната, в началото на новата 2026 година театърът повдига завесата към предстоящото в следващите месеци. 

На 19 февруари на камерната сцена предстои премиерата на спектакъла – „Марлене Дитрих: Преследване на любовта“. Режисьор на спектакъла е Иван Панев. Музиката е изградена от песни от репертоара на Мерлене Дитрих, вплетени в личен сценичен разказ. Либрето е по пиесата „Марлене се мести“ на Томас Шендел. А за най-малките зрители през април предстои – най-щурата музикална история „Патиланци“ с режисьор Антонио Дачовски.

На голяма сцена се очакват още „Viva Офенбах“ (март) – концерт спектакъл на Александър Мутафчийски, „Слуга на двама господари“ (април) – музикална комедия на режисьора Николай Гундеров, както и други заглавия, които ще допълнят жанровото разнообразие на Музикалния театър.

Най-малките зрители също ще бъдат поканени да заемат местата в залата с голямата сцена за предстоящия през месец март спектакъл – „На гости на Баба Марта“ с режисьор Явор Радованов.

Мюзикълът за деца „Патиланци“ е весела, пъстроцветна музикална приказка, която съчетава хумор, пакост и топлота, присъщи на детския свят. Основната идея е да се пресъздаде живият, непринуден дух на децата и тяхната непримирима жажда за игра, фантазия и забавление.

Централната фигура – Патиланчо – е олицетворение на любопитството и жизнеността на детето, което не познава граници в мечтите си. Той и неговата весела патиланска дружина – постоянно измислят щури приключения, които често водят до безобидни, но шумни последствия.

Противовес на тяхната буйна природа е Баба Цоцолана, строга, но дълбоко обичаща ги, с която те водят постоянно „бойно“ ежедневие. В този конфликт се крие не само комичен заряд, но и скрито възпитателно послание – децата грешат, учат се, но никога не губят духа си.

„Патиланци“ не е просто весел мюзикъл – той е любовно писмо до детството. Сценичната реализация се стреми да запази този дух – да не поучава, а да споделя; да не наказва, а да разбира. А най-важното: да даде на малкия зрител усещането, че сцената е място за чудеса, за смях и за полет на въображението.

Спектакълът ще е посветен на 85 години от рождението на композитора – Александър Йосифов. | БГНЕС