Експозицията обхваща периода от подписването на Берлинския договор през 1878 г., който разпокъсва земите, населени с българи, на пет части, до Сръбско-българската война от 1885 г.

Основните акценти са върху изграждането на Източна Румелия като втора българска държава и върху подготовката и осъществяването на Съединението с Княжество България на 6 септември 1885 г.

В четири зали са разположени оригинални експонати /лични вещи, печати, наградни знаци, хладно и огнестрелно оръжие/, снимки и документи на участници в Съединението и Сръбско-българската война.

Подготовката и реализирането на Съединението са дело на цялото българско общество - уникален, пример за единодействие на народ и неговите водачи. След неговото признаване българската държава разширява значително територията и населението си, а с това и влиянието си пред Великите сили и Османската империя за обединението на всички населени с българи земи в едно Отечеството.

Ландо на Алеко Богороди, първия генерал-губернатор на Източна Румелия

Каретата е предоставена на Регионален исторически музей - Пловдив по повод 130 години от Съединението на България и във връзка с изложбата „Съхранената памет за Съединението от 1885 г. в българските музеи, архиви, библиотеки и частни колекции“.

Ландото е произведено от английската фирма Peters&Sons, Лондон. Компанията е основана през 1798 г. от Томас Питърс. Тя произвеждала различни видове карети и придобила голяма популярност заради високото качеството, което предлагала. Превърнала се в една от най-важните компании в бранша, а кралските конюшни на британския кралски двор също пазарували от нея.

През 1931 г. Peters & Sons се слели с Offord & Sons - други известни производители на карети, след което се ориентирали към производството на купета за автомобили.

Масичка със седефена украса от дома на Алеко Богориди в Цариград

Масата е закупена от г-жа Ана Чомакова - Дол през 1910 г. в Цариград при разпродажбата на имуществото на Алеко Богориди след неговата смърт. По-късно е съхранявана от

нейните наследници в Пловдив и София и дарена на Регионален исторически музей - Пловдив от нейната правнучка Ивет Баева.

Административната уредба на Източна Румелия

Освен интересни артефакти, Музеят разказва и за административната уредба на автономната област. Тя е заемала територия от 35 901 кв. км, с население 815 946 души. От тях 573560 души са българи, 174 700 - турци и българомохамедани, 42 054 - гърци, 19 549 - цигани, 4177 - евреи и 1306 арменци. Управлява се от Главен управител - християнин, назначаван от Високата порта със съгласието на Великите сили за

срок от 5 години. Столица е Пловдив. Основен закон е Органическият

устав, който определя административното, съдебното и финансово управление на областта, както и уредбата и функциите на местната жандармерия и милиция. Официалните езици са български, турски и гръцки. Законодателната власт се упражнява от Областно събрание с 56 депутати. Благодарение политическата активност на българите, в Областното събрание е изпратен цвета на тяхната интелигенция, която успешно защитава националната кауза.

Сградата на Областното събрание или парламент е проектирана от архитект Пиетро Монтани. Роден в областта Савоя, той става част от многобройната колония чужденци, установили се в Пловдив след Руско-турската война (1877-1878 г.)

Строителството на сградата продължава от 1883 до 1885 г. За заседанията на депутатите е предвидена просторна парламентарна зала, а страничните крила са предназначени за работа на администрацията.

На 6 септември 1885 г. е провъзгласено Съединението на Източна Румелия и Княжество България. Сградата още не е довършена и губи първоначалното си предназначение.

През март 1886 г. със заповед на министър-председателя Петко Каравелов тук се настанява

Пловдивската народна библиотека и музей. През 1895 г. тук е учредена пловдивската Търговско-индустриална камара, през 1912 г. в нея се създава и Дружеството на южнобългарските художници. І БГНЕС