"За него – Живота – направил бих всичко.
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета…."
Това легендарно стихотворение, което Никола Вапцаров кръщава "Вяра", е публикувано за първи и последен път в единствената стихосбирка на Вапцаров – „Моторни песни“, която е издадена през 1940 година. Преведена е на 78 езика, а стихотворението дори е изпратено в Космоса.
То се оказва ключово - придава платформа и цялост на стихосбирката "Моторни песни", скрепява в едно двете части на Вапцаровия двулик художествен свят — света на суровата реалност и на реалната мечта.
Уникалните думи са сътворени между стените на четвъртия етаж в кооперация на ул. "Ангел Кънчев" № 37 в столицата, където се намира и последният дом на поета.
Две години след издаването й, в 11.45 ч. на 23 юли 1942 г. състав на Софийския военен съд осъжда на смърт шестима души – за подривна дейност, в разгара на Втората световна война. Един от обречените на разстрел е Никола Вапцаров – тогава на 32 години, издал една-единствена книга със стиховете си ("Моторни песни“). Присъдата е изпълнена още същия ден, малко след 21 ч., на Гарнизонното стрелбище в София. Подава молба за помилване до Цар Борис III, то царят я отклонява. Но преди това, когато Вапцаров знае, че му остават още само няколко часа живот, пише на стената на килията си едно от най-въздействащите стихотворения в българската литература.
"Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и…
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!"
В апартамента-музей на ул. „Ангел Кънчев” 37 до днес се пазят част от личните му вещи – работните му обувки, личният му тефтер с чернови на някои от неговите стихотворения и пишещата му машина. Библиотеката на Вапцаров е непокътната така, както я е оставил самият той. Гардеробът, столовете, будилникът – сякаш го очакват да се завърне всеки миг.
Музеят е създаден през 1952 г. по решение на Изпълнителния комитет на Софийски градски народен съвет /въз основа на решение на Политбюро на ЦК на БКП от 4 април 1952 г./ Официално е открит за посетители на 6 май 1956 г. Помещава се в последния софийски дом на поета, в който той е живял със съпругата си от май 1940 г. до 4 март 1942 г.
Първоначално се е състоял от жилището, предоставено за живеене на Никола Вапцаров от лелята на поета Магда Кондова /днес битовата му част/, към което по-късно се присъединяват и други два апартамента, които държавата допълнително отчуждава. Кооперацията, на чийто последен етаж се намира музеят на Никола Вапцаров, е от 1936 г. В този дом поетът пише едни от най-силните си стихове след издаването на „Моторни песни“. За 25-годишната си дейност през 1981 г. музеят е удостоен с орден „Кирил и Методий“ I степен. През 2008-2009 г. в музея е извършен основен ремонт и изцяло е възстановена битовата част.
В музея се съхранява и Световната награда за мир, присъдена на Никола Вапцаров посмъртно през 1952 г. - поетът е единственият българин лауреат в тази категория. I БГНЕС