Убеден съм, че руско-сръбските отношения, както вече се е случвало, ще издържат теста на времето. Те продължават да се развиват успешно, въпреки нестабилността на глобално ниво. В рамките на двустранното сътрудничество можем и трябва да постигнем повече. 

Това казва посланикът на Руската федерация в Сърбия Александър Боцан-Харченко пред проправителственото издание „Политика“.

„Ръководството на Сърбия се придържа към своята принципна позиция и няма намерение да се присъединява към тях. Въпреки това географското положение на Сърбия е такова, че тези ограничения създават логистични бариери, което се отразява негативно на стокообмена между нашите страни“, казва руският посланик в отговор на въпроса „как оценява потенциала на руско-сръбското сътрудничество в условията на сложна геополитическа ситуация, доколко тези традиционно добри отношения са устойчиви на външен натиск и как да бъдат съхранени в един бързо променящ се свят“.  „Независимо от тези трудности, продължаваме работа. Поддържаме активен диалог със сръбските партньори, реализираме съвместни проекти и търсим нови решения. През април в столицата на Сърбия се проведе 21-вото заседание на Междуправителствения руско-сръбски комитет за търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество. Тази среща завърши с подписването на Програма за икономическо сътрудничество за периода 2026–2031 г., както и на редица меморандуми. Специален акцент беше поставен върху иновациите и съвременните технологии, които ще бъдат търсени преди всичко от младите хора“, отбелязва Александър Боцан-Харченко.

Той казва още, че в края на април в Белград са се провели консултации между министерствата на външните работи на Русия и Сърбия. „Притежаваме най-важното – култура на зачитане на взаимните интереси и традиция за обмен на мнения по ключови двустранни и международни теми на основата на уважението. Това прави нашите отношения стабилни и перспективни, особено в контекста на неизбежното формиране на многополюсен свят”, добавя посланикът на Руската федерация.

Агенция БГНЕС публикува неговото интервю:

„Политика“: Какво значение, според Вас, има антифашисткото наследство от Втората световна война за сръбско-руските отношения в настоящите международни обстоятелства?

Александър Боцан-Харченко: Историческата памет е мощен обединяващ фактор. Високо ценим вниманието и уважението, с които президентът на Сърбия Александър Вучич се отнася към подвига на войниците от Червената армия, подчертавайки нейната решаваща роля за освобождението не само на Югославия, но и на цяла Европа, както и решимостта на държавното ръководство на Сърбия да устои на опитите за фалшифициране на историята на Втората световна война. 

Възпоменателните събрания по повод 81-вата годишнина от победата над фашизма, които ще се проведат днес в цяла Сърбия, маршът на „Безсмъртния полк” и други събития в памет на червеноармейците и югославските партизани, които година след година привличат голям брой хора – всичко това е ясен показател за това колко дълбоко са вкоренени антифашистките ценности в сръбското общество. Това не е само официална позиция на държавата. Това е естествена част от културния и цивилизационен код. Именно затова народите на Русия и Сърбия се разбират без много думи. На нас не са ни нужни допълнителни обяснения или усилия, за да намерим общ език. Това създава атмосфера на доверие и взаимни симпатии, което е силен стимул за сътрудничество в най-различни сфери. В настоящите условия това е истински пример за това как се пазят стабилни отношения, основани на здрави ценности.

„Политика“: В Русия напоследък се обръща специално внимание на темата за геноцида над съветския народ през годините на Втората световна война. Сръбският народ също има трагичен исторически опит, бидейки жертва на геноцид и масови престъпления през целия 20-ти век. Доколко е възможно, според Вашите преценки, тази истина да бъде предадена на европейското обществено мнение? Готово ли е европейското общество изобщо да се изправи пред тези теми?

Александър Боцан-Харченко: Геноцидът, извършен от нацистите и техните помагачи над съветския народ по време на Великата отечествена война 1941–1945 г., е неоспорим факт. В Русия на 19 април се отбелязва Денят в памет на жертвите на този геноцид. Противопоставянето на опитите за ревизия на резултатите от Втората световна война е неизменна и много важна задача, която трябва да се изпълнява последователно. В Европейския съюз премълчават, а понякога дори оправдават престъпленията на нацистите. Правят го по политически и конюнктурни съображения, което има изключително опасни последици. 

В Украйна, използвайки киевския режим, колективният Запад всъщност се стреми да повтори геноцида над нашия народ, извършен от Третия райх през 40-те години на 20-ти век. Сърбите отлично разбират за какво става дума, тъй като самите те бяха жертви на нацисткия геноцид през Втората световна война, за да се сблъскат с негов рецидив по време на разпадането на Югославия. И затова ще продължим да напомняме, особено на европейците, за колосалните жертви, които дадоха народите на нашите страни. 

Днес сме свидетели на огромно разпространение на фейкове и изкривяване на фактите. Трябва да бъдем настоятелни в разобличаването на фалшивите наративи, като тези за Буча или Сребреница, и да запознаваме международната общност с истината за миналите и настоящите събития. Но е особено важно обществото и в Русия, и в Сърбия да пази историческата памет и да се равнява по нея. Това не е само въпрос на справедливост, но и важен елемент от националната идентичност и вътрешнополитическата стабилност.

„Политика“: В светлината на ръста на военните разходи в Европейския съюз и позицията на Брюксел към конфликта в Украйна, как оценявате възможните последици от тези процеси за регионалната стабилност, включително на Балканите?

Александър Боцан-Харченко: Милитаризацията на Европейския съюз представлява изключително опасна тенденция. Военните разходи се увеличават ускорено още сега, което е причина за оправдано безпокойство, особено когато става въпрос за Германия. Днешният Европейски съюз вече не е икономическа общност, чиято първостепенна задача е да осигури благоденствие на своите страни членки, а продължение на НАТО. Този процес води до по-нататъшно увеличаване на напрежението в Европа и удължаване на въоръжения конфликт в Украйна. 

За Балканите това означава непрекъснато налагане от страна на ЕС на решения в разрез с реалните интереси на държавите от региона, на първо място Сърбия. Въпросът за Косово е очевиден пример за това. ЕС се оказа неспособен да изпълнява функцията на неутрален посредник в диалога между Белград и Прищина. 

Брюкселските чиновници действат пристрастно и се стремят към едностранни подходи, настоявайки Сърбия да признае „независимостта” на Косово, въпреки че това не са направили всички страни от ЕС, а някои не крият, че са го направили под натиск.

„Политика“: Една от най-големите заплахи за сигурността е формирането на троен военен съюз между Хърватия, Албания и Прищина. Как Москва гледа на тези заплахи и как оценява целите на тази военна коалиция?

Александър Боцан-Харченко: Смятаме подобни ходове за нелегитимни и дестабилизиращи. Те противоречат на международното право и разпоредбите на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН. Ясно е, че тези действия са отражение на желанието на НАТО да засили влиянието си в региона за сметка на легитимните интереси на Сърбия. Ние не можем да се съгласим с това и го казваме открито на мултилатералните платформи.

„Политика“: Наскоро трима американски конгресмени представиха в Камарата на представителите резолюция в подкрепа на членството на т.нар. Косово в НАТО. Това е план за ново нарушение на Хартата на ООН и Резолюция 1244 на СС на ООН, но и за ново разширяване на НАТО, на което Русия винаги се е противопоставяла?

Александър Боцан-Харченко: Всеки опит на Прищина да формира въоръжени структури представлява директно нарушение на международните споразумения и заплаха за Сърбия. За нас Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, която потвърждава териториалната цялост и суверенитета на Сърбия, беше и остава единствената основа за решаване на косовския проблем. Изпълнението на нейните разпоредби и пълното завръщане на Косово и Метохия в конституционно-правния ред на Сърбия са от ключово значение за постигането на оптимално решение, което би допринесло значително за формирането на по-справедлив многополюсен свят. 

Що се отнася до НАТО, политиката на неконтролирано разширяване на Алианса беше една от основните причини за кризата в Украйна. Архитектурата на сигурността в Европа трябва да бъде еднаква и неделима. Това означава, че интересите на някои страни не трябва да се реализират за сметка на други. Всички въпроси трябва да се решават чрез диалог, компромис и при строго спазване на международното право и Хартата на ООН в нейната цялост. Този принцип днес често се пренебрегва, но негова адекватна алтернатива просто не съществува.

„Политика“: В самото Косово и Метохия, където предстоят извънредни избори, напрежението не стихва. Режимът на Курти ежедневно извършва репресии над сърбите. Може ли Русия да помогне на застрашеното сръбско население?

Александър Боцан-Харченко: Русия последователно подкрепя Сърбия от самото начало на косовската криза. Това се отнася преди всичко до нашата работа в Съвета за сигурност на ООН, където се борим за международноправната основа за решаване на косовския въпрос. Активно се застъпваме за запазването на мисията на ООН в Косово – нейния мандат, финансиране и функции. Опитите за нейното закриване са неприемливи, тъй като подкопават самата основа на международното присъствие в провинцията и създават условия за ревизия на Резолюция 1244. Нашето сътрудничество с Белград е постоянно и се основава на доверие. Винаги сме готови да разгледаме исканията на сръбската страна и да предоставим необходимата помощ в рамките на съществуващите възможности. Този подход е константа в руската външна политика.

„Политика“: Решенията за НИС (Петролната индустрия на Сърбия) трябва напълно да гарантират енергийната сигурност на Сърбия. Очакваме и решение за ситуацията, възникнала след въвеждането на американски санкции върху руската собственост в „Нефтена индустрия на Сърбия”. Продължават ли преговорите с унгарската МОЛ след промяната на политическия климат в Будапеща и победата на Петер Мадяр?

Александър Боцан-Харченко: Преговорите с участието на унгарската страна наистина продължават, както „Газпромнефт” и сръбски официални лица неведнъж заявиха през последните дни. Около тази тема иначе има много спекулации. Важно е да не се забравя, че настоящата ситуация е последица от политиката на санкции и решенията на предишната администрация на САЩ, които засегнаха компания от решаващо значение за сръбската икономика. 

Западът, който се оплете в нишките на геополитическите игри, нанесе на себе си колосални икономически щети, отхвърляйки руските енергоносители, представяйки всичко това като освобождаване от някаква въображаема „зависимост”. Последиците от такива ирационални действия вече осезаемо влияят върху благосъстоянието на жителите на Европа. Сега се опитват да наложат това безумие – други думи за него няма – и на Сърбия. 

Въпреки сложните условия, руският мениджмънт на НИС, в тясно сътрудничество с правителството на Сърбия, осигурява условия за стабилна работа на компанията. Това е възможно благодарение на професионалния подход, добрата стратегия и също толкова доброто планиране. Смятаме, че решенията по отношение на НИС трябва да бъдат взети при зачитане на руските и сръбските интереси и, разбира се, да гарантират напълно енергийната сигурност на Сърбия. I БГНЕС