Завършилите едни от най-престижните университети в САЩ се сблъскват с тежка реалност: намирането на първа работа в софтуерното инженерство се оказва почти невъзможно, дори с диплома от институции като Станфорд.

Разследване на Los Angeles Times описва сериозните затруднения на наскоро дипломирани специалисти при търсенето на начални позиции. „Завършилите компютърни науки в Станфорд изпитват сериозни проблеми да намерят работа на входно ниво в големите технологични компании. Това е абсурдно“, казва пред изданието професорът по биоинженерство в Станфорд Ян Лифхард. Студент от университета, пожелал анонимност, допълва, че „настроението в кампуса определено е мрачно“.

Сред работодатели и кандидати се налага усещането, че там, където преди са били нужни десет програмисти, днес са достатъчни двама – плюс голям езиков модел с изкуствен интелект. Главният изпълнителен директор на AI стартъпа Vectara Амр Ауадала твърди, че изкуственият интелект вече пише код по-добре от средностатистически млад програмист, завършил дори най-добрите университети, и че компаниите вече нямат нужда от начинаещи разработчици.

В резултат на това младежите от елитни учебни заведения приемат позиции в компании, които допреди време биха сметнали за под нивото си. Други избират по-дълъг път – основават собствени стартъпи с надеждата да привлекат рисков капитал или продължават образованието си с магистратури и докторантури, за да подсилят знанията си.

Парадоксът е, че въпреки страховете, научни изследвания показват, че изкуственият интелект все още не е готов реално да замени софтуерните инженери. Проучване от по-рано тази година установява, че използването на AI инструменти за програмиране всъщност забавя разработчиците с около 19%. Това напълно противоречи на прогнозите на икономисти, експерти по машинно обучение и дори на самите програмисти.

Съществува и разминаване между реалната ситуация и официалните данни от пазара на труда. Анализ на инвестиционната компания Vanguard показва, че 100-те професии, най-силно изложени на автоматизация чрез AI, всъщност се представят по-добре от останалите – както по отношение на заплащането, така и на заетостта. Докладът заключава, че сегашните AI системи по-скоро повишават продуктивността и пренасочват работата към дейности с по-висока добавена стойност.

Фактът, че тази продуктивност не води до по-широко благосъстояние, насочва вниманието не толкова към изкуствения интелект, колкото към икономическата рамка, в която той се използва. Технологичният анализатор Мортен Ранд-Хендриксен подчертава, че AI не замества хората директно, но може да донесе краткосрочни финансови ползи за сметка на дългосрочна загуба на умения и знания. По думите му именно това е тревожният сигнал: ако изкуственият интелект не се използва в среда, която цени човешкия труд и ползите за обществото, а не само печалбите за акционерите, последствията ще бъдат далеч по-дълбоки. | БГНЕС