Възлюбени в родилия се Богомладенец, братя и сестри, днес чувстваме радостта, възторга и тихата утеха, изпълнили сърцата на витлеемските овчари! Ангелът Господен благовести идването на Спасителя и настъпва празникът на вярата, на сбъднатата надежда и на любовта. За този светъл миг божественият евангелист казва „Бог толкова обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой , който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ /Йоан 3:16/. Това заявява в Рожденствеското си послание Старозагорският митрополит Киприан. 
Рождество Христово е и Богомладенецът е тук при нас! Чаканото от векове величаво събитие се е сбъднало, а нашият Творец, Който е създател на всичко съществуващо, се смирява докрай, приемайки образ на раб, за да върне на венеца на Своето творение, хората, вечния живот. Раждането по плът на Божия Син спасява завинаги от смърт и отваря вратите на рая .
Бог се ражда от утробата на преблагословената Дева и идва като „ Младенец повит, лежащ в ясли“ /Лука 2:10/. Детето няма физическа сила или власт и не може да принуди никого да извърши нещо против волята си . Всемогъщият идва и е беззащитен. Такъв е пред обичта си към нас, хората. Той наистина е любов /ср.1Йоан.4/, а тя е вечна и доказана. 
Всемогъщият, Предвечното Слово на Отца, чрез Когото всичко е станало, идва, за да страда. Чернилката на тази болка тепърва чака да разкъса Богочовека, но в Рождественската нощ сърцето на Младенеца не мисли за бъдещите страдания. То бие, за да бъде чуто още сега, в първите минути по трънливия си път. Сърцето Му жадува да осъзнаем възможността да станем чеда Божии /ср. Йоан.1:12/.
Преклонили колене пред Отрочето в яслите на нощната Витлеемска пещера, такива стават овчарите. По промисъл Божи, те се докосват първи до Него. Пастирите са обикновени и неизвестни за хората, но добре познати на Нему със смирението си. Силата на Богомладенеца Христос е в смирената Му любов и това е посланието на святата нощ - само тези, които смиряват душите си могат да видят и разпознаят Господа.
Живеем в свят, в който властват войни, страх и робство. Злобата, алчността, гордостта и омразата непрекъснато атакуват духовната ни тъкан. Станали са част от ежедневието и изгубилото покой човечеството задъхано търси изход, лута се как да постъпи. Живителният отговор е в ръцете на малкия Младенец, приканващ ни към Себе си в тишината на пещерата.
Самата Рождественска нощ е тиха, защото  езикът на  сърцето може да се чуе само от душата. Малкото думи, които остават за вековете от великото събитие във Витлеем, ги казват не хората, а ангелите: „Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение“ /Лука 2:14/. 
Не видим ли с духовните си очи Отрочето и съкровищницата на Рождественската нощ, душата ни никога няма да чуе този спасителен призив и мирът ще продължава да бяга от нас и света, сърцето ни ще бъде пусто, няма да опознае Княза на мира /ср.Ис.9:6/ и това, че злото няма битие, а е само липса на добро. Не ще видим и преходността на греха  и  на тези, които го причиняват. 
Нека да  приемем протегнатите ръце на Младенеца, Той е дошъл за всички нас. Да осъзнаем неизказаното търпение, с което ни чака и вечната Му надежда, че ще отидем при Него. Ако не го сторим, душите ни ще останат тъжни, понеже не могат без своя Отец. И без обичта Му, защото Той е  „пътят и истината и животът“ /Йоан 14:6/.
Честито Рождество Христово!
Честита Нова 2025 година !, завършва посланието на митрополит Киприан. | БГНЕС