Филмът на режисьора Баз Лурман „„EPiC: Elvis Presley in Concert“, чиято световна премиера бе на филмовия фестивал в Торонто в събота, е любовно послание към Краля на рокендрола, създаван в продължение на седем години.

Филмът е съчетание от концертен филм и квази-документален филм и използва отдавна изгубени кадри, открити от режисьора по време на проучванията му за номинирания за „Оскар“ през 2022 г. драматичен филм „Elvis“ с участието на Остин Бътлър.

Лурман и екипът му са получили широк достъп до семейния архив на Пресли в Грейсланд, както и до солни мини в Канзас, където Warner Bros в продължение на десетилетия съхранява почти 60 часа филмови негативи в своите хладни, тъмни подземни трезори.

„Чухме, че може да има митични кадри“, каза Лурман пред публиката на премиерата в Торонто.

 „Момчетата влязоха и казаха: „Всъщност открихме негативите.“

Някои от кадрите никога преди не са били дори отпечатвани на филмова лента. Още часове са били достъпни за обществеността само под формата на надраскани, лошокачествени пиратски копия.

Лурман възстанови негативите на висока цена в сътрудничество с Питър Джаксън, който направи високо оценения документален филм „The Beatles: Get Back.“

Голяма част от кадри, които са открили, нямат съпътстващ звук. За да се направи филмът, е било необходимо да се използват четци по устните, за да се съпоставят филмите с разнородния аудио материал от различни източници възможно най-точно.

А голяма част от намерените кадри нямат съпътстващ звук. Създаването на филма изисква използването на специалисти по четене по устните, за да се съпостави филмът с различни аудио записи от различни източници възможно най-точно.

Всъщност, режисьорът не описва последния си проект като документален филм, а като „кинематографична поема“ – признавайки използването на художествената свобода.

Например, въпреки че по-голямата част от звука използва оригиналния глас на Пресли от сцената, някои гласове и инструменти е трябвало да бъдат презаписани.

Лурман използва филма, за да докаже, че певецът все още е бил на върха на изпълнителските си сили в края на кариерата си, а не преувеличената, неясна карикатура, която често се свързва с последните години от живота му.

По-специално, „EPiC“ използва клипове от престоя на Пресли във Вегас през 1970 г. и лятното турне през 1972 г., когато певецът се завръща към концертните изяви след години в Холивуд.

„Той стана, ако не без значение, то изгубен“ по време на периода си на филмова звезда през 60-те години, обяснява Лурман

„Когато замина за Лас Вегас, всички мислеха, че ще направи носталгично шоу, само с песни от 50-те години и така нататък. Не. Той не искаше да има нищо общо с това.“

През последните осем години от живота си Пресли изнася над 1000 концерта.

Филмът пренася зрителите зад кулисите, където Пресли се шегува и флиртува с певиците от репетициите и забавно изпълнява песни на групи, които се предполага, че са го изместили, включително „Yesterday” и „Something” на „Бийтълс”.

Филмът е изцяло разказан от Пресли, като са използвани редица интервюта, пресконференции и 50-минутно аудио интервю, което той е записал по време на турне и което никога преди не е било публикувано.

„Решихме, че трябва да оставим Елвис да пее и да разкаже историята си сам. Това беше истинският избор“, каза Лурман.

„EPiC“ все още няма дистрибутор или дата на излизане – нещо, което Лурман и продуцентите се надяват да се промени след бурните овации в Торонто.

Лурман се пошегува, че дори след седем години може би все още не е приключил с Пресли, обяснявайки, че има достатъчно кадри, за да направи продължение.

 „Колкото повече се задълбочаваш в Елвис, толкова повече осъзнаваш колко уникален е той“, каза Лурман. I АФП, БГНЕС