Всеки, който се е разхождал из живописните улички на гръцките острови или е посещавал древните руини в Атина, несъмнено е забелязал вездесъщите и очарователни местни котки. Но освен с дружелюбния си нрав, много от тях правят впечатление и с нещо друго – привидно по-големи уши и по-дълги опашки в сравнение с котките в по-северните части на Европа. Дали това е просто плод на въображението, или има научно обяснение зад този феномен?

Макар да липсват мащабни научни изследвания, които категорично да доказват, че гръцките котки имат по-големи уши и опашки като популация, съществуват няколко убедителни теории, които обясняват защо това наблюдение може да е вярно. Отговорът се крие в комбинация от генетика, порода и адаптация към климата.

Егейската котка: Местният шампион по оцеляване

В основата на котешката популация в Гърция стои Егейската котка, смятана за единствената местна порода. Това са котки, които са се развивали по естествен път в продължение на векове, без целенасочена човешка намеса и селекция. Стандартите на породата описват Егейската котка като средно голяма, мускулеста, с уши със среден размер и опашка, пропорционална на тялото.

Ключовият момент тук е именно „естественото развитие“. За разлика от породите, създадени от човека за постигане на определени естетически качества, Егейската котка е изваяна от самата природа и необходимостта да оцелява в специфичните условия на Егейско море.

Климатът като скулптор: Правилото на Алън в действие

Най-правдоподобното обяснение за по-големите уши и опашки при котките в Гърция е свързано с биологичния принцип, известен като Правилото на Алън. Според него, при топлокръвните животни, живеещи в по-топъл климат, крайниците и другите изпъкнали части на тялото (като уши и опашки) са по-големи.

Причината е свързана с терморегулацията. Големите, богато кръвоснабдени уши и дългите опашки действат като естествени радиатори. Чрез тях котката може ефективно да отдава излишната топлина от тялото си и да се охлажда в горещите гръцки лета. Котките не се потят както хората, и затова разчитат на други механизми за поддържане на телесната си температура. По-голямата площ на ушите и опашката улеснява този процес.

Обратно, при животните в студен климат се наблюдава тенденция към по-малки и компактни крайници, за да се сведе до минимум загубата на топлина.

Заключение: Еволюция на слънце

Така, макар и да няма официални данни, които да поставят гръцките котки в категорията на „рекордьори“ по размер на ушите и опашките, наблюдението на посетителите в страната има своята логична основа. Вековната еволюция в топлия средиземноморски климат, съчетана с генетичните особености на местната Егейска порода, вероятно е довела до формирането на популация, при която индивидите с малко по-големи „охлаждащи“ придатъци са имали еволюционно предимство.

Следващият път, когато погалите котка под сянката на маслиново дърво в Гърция, обърнете внимание на нейните елегантни уши и дълга опашка – те не са просто украшение, а съвършен пример за адаптация към слънчевия и топъл начин на живот. І БГНЕС