Едно е безспорно – Кръстьо Сарафов е имал огромната воля за сцената, непреодолимото желание, мечтата за театър. 

Това заяви пред журналисти ректорът на НАТФИЗ проф. дфн Мирослав Дачев по повод 150-годишнината от рождението на Кръстьо Сарафов, предаде репортер на БГНЕС. 

„Предполага се, че на такава важна годишнина, чувството, което трябва да владее, е празнично. Независимо, че попадаме в Страстната седмица, няма как да бъде изместен този юбилей“, каза ректорът на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. 

От гледна точка на историята, според Дачев 150 години не са кой знае колко много, но от гледна точка на културата това е изключително важно. „НАТФИЗ има и втори юбилей, защото му е присъдено името „Кръстьо Сарафов“ на неговата 75-годишнина, като това е една златна равновесна среда. Ние 75 години носим неговото име. Това ни задължава още повече и означава, че този момент е изключително важен“, подчерта той. 

По думите му славата е нещо, което в едни години се мери по един начин, в други – по друг. „Още приживе на негово име се кръщават държавното театрално висше училище и една улица. След смъртта му се кръщава и Народният театър за 10-ина години, т.е. той е тежал страшно много в първото и дори второто десетилетие след неговата смърт“, разказа Дачев. 

Постепенно времената се променят, отбеляза ректорът на НАТФИЗ и посочи, че ние по различен начин четем големите хора в изкуството, в науката, в културата, в спорта, навсякъде, дори като държавници. 

Следата, която оставя Кръстьо Сарафов, изтъкна той, за различните епохи е различна, но едно е безспорно – огромната воля за сцената, непреодолимото желание, мечтата за театър. „Това е, което младите трябва да запомнят и аз се надявам, че те го усещат“, каза още Дачев. 

Той потвърди, че има страшно много свидетелства за това, че Кръстьо Сарафов се е готвил за всеки един спектакъл все едно, че е премиера. „Виждали са го да репетира навсякъде, ходейки по паркове, седейки по пейки, във вкъщи. Но, вижте, в изкуството, а и не само в него, има страшно различни начини на постигане на една цел. Някои го правят изключително със своята силна памет или талант, или дарба с по-малко усилия, някои го правят с огромни усилия. В крайна сметка важното е това, което ще бъде на сцената, каква следа ще остави в тези, които гледат, в тези, които слушат, тези, които възприемат и след това в историята, когато припомняме тези роли от архивите“, смята ректорът на НАТФИЗ. 

Попитан за нуждата от финансиране на изкуството, Дачев коментира, че днес няма да се оплаква, защото е празник. „Смирени сме. Знаем, че изкуството и културата са маргинализирани, но нека това да вземем от Кръстьо Сарафов – да не се предаваме, ние ще успеем“, заключи той. 

В НАТФИЗ днес се състоя церемония за валидиране на филателно издание, посветено на 150 години от рождението на Сарафов - една от най-ярките личности в историята на българския театър. | БГНЕС