„Той за мен е много интересен образ“, каза пред БГНЕС писателят и главен редактор на вестник „Стършел“ Михаил Вешим за илюзиониста мистър Сенко. 

Разговорът е по повод предпремиерата на документалния филм „Семката – филм за мистър Сенко“ на режисьора Станислав Тодоров – Роги по сценарий на Вешим. Филмът е вдъхновен от книгата му „Един живот на фокус“ и проследява съдбата на легендарния илюзионист Евстати Христов Карайончев – от самоукия му възход до годините, в които е разработван от Държавна сигурност под кодовото име „Семка“.

Вешим не започва с архивите, нито с досиетата. Започва със спомена: „В годините на моята младост той беше звезда. Тогава нямаше много звезди, като сега всяка вечер една да изгрява и да залязва друга. Те бяха няколко звездите – Лили Иванова, Емил Димитров, Гунди и мистър Сенко.

Той беше влязъл в езика на хората. Хората така си говореха – ако има нещо, дето не можеш да го направиш, викаш: „Аз да не съм ти мистър Сенко?“, разказа Вешим.

Случайна среща в средата на 80-те години става начало на по-дълбок интерес. Тогава младият фелетонист от „Стършел“ седи с колеги на по бира, когато Сенко се приближава към масата им.

„Дойде той и вика: „Момчета, какво се смеете, може ли да седна при вас?“ И седна при нас, и почва да ни прави фокуси, прибра ни часовниците и акъла ни прибра също с неговите номера“.

Тогава Сенко е вече пенсионер. В онзи момент на Вешим му хрумва, че срещу него стои герой за книга. Предлага да дойде с магнетофон, Сенко се съгласява. „Когато искаш, аз съм тук, идвай“. Вешим не отива. 

„Не съм си давал сметка тогава, че човешкият живот не е безкраен и на следващата година той ще отиде“, разказа писателят и добави: 

„Той за мен е много интересен образ“.

Книгата „Един живот на фокус“ идва четири десетилетия след онази вечер, премиерата ѝ беше миналата година, а довечера на екран ще бъде показан и филмът на Роги. 

Режисьорът избира да разкаже историята не само чрез архиви, а през погледа на съвременен илюзионист – Ненчо Илчев, който е своеобразен наследник на традицията. Така филмът не е просто подредена биография, а диалог между поколенията. 

„Сценарият в документалното кино е доста условна работа“, казва Вешим. Написаното се променя според това какво ще се открие в процеса. Затова и според него филмът и книгата се допълват взаимно.

Историята на Сенко започва драматично – сирак след Първата световна война, израснал на улицата, с ловки пръсти по джобовете на хората.

„Можеше да завърши живота си в затвора“, казва още Вешим и припомня образа на Руси Чанев в „Авантаж“. Случайността го отвежда в цирка. Там открива таланта си и започва да го развива сам.

„Понеже е много трудолюбив, пък и човек с въображение, успял да се издигне сам и да стане един световно известен българин“. В началото играе по села и площади, хората му плащат с яйца и жито. Но освен артист, Сенко се оказва и отличен инфлуенсър.

„Никой не го е учил. Той си е пиар. Той си е маркетинг мениджър. Той си е рекламист. Въображението му работи непрекъснато“, смее се Михаил Вешим. 

„Обект Семка“ – 15 години под наблюдение

След 9 септември животът му влиза в друга рамка. Заможен, известен, независим – Сенко става обект на наблюдение от Държавна сигурност.

От архивите на Комисията по досиетата Вешим научава, че близо 40 агенти са наблюдавали фокусника. Има доноси от най-близките му, от съседи. И все пак Сенко оцелява. „Някак си известността му го е запазила“, казва Вешим и продължава да разказва за „живково време“ – канят го да забавлява делегации, пътува в чужбина, получава високи отличия.

Именно от досието идва и заглавието на филма – „Семката“. Така е обозначен в архивите – „Обект Семка“. Името е близко до артистичния му псевдоним, но носи и намек – сякаш „семката“ му не е съвсем чиста.

„По-младите трябва да знаят“

Вешим вярва, че филмът ще бъде интересен и за младите зрители.

„По-младите трябва да знаят подробности за миналото и за едно време, дето не трябва да се връща“, категоричен е Михаил Вешим.

„Семката“ разказва именно за това време – през съдбата на един човек, който сам изгражда себе си, превръща живота си в сцена и оцелява в различни режими. История за магията, но и за цената ѝ.

Коя личност днес би описал в книга?

На въпроса за съвременник, който би го вдъхновил за нова биографична книга, Вешим посочва неговия учител и вдъхновител - Радой Ралин.

„Радой Ралин. Той беше такава вселена. А може ли човек да я хване – вселената? Много разностранна личност. Всички искахме да приличаме на него – като гражданска позиция, пък и като артистичност“.

Но задачата е трудна, признава Вешим.

„Пръжена мешавина“

Ако трябва да опише днешната обществено-политическа ситуация с метафора в „Стършел“, Вешим се сеща за сръбско кафе с етикет „пръжена мешавина“.

„Е, такова е сега“, казва той. Според него липсва визия, липсва въображение. „Липсата на въображение – ето, това е ужасно нещо“.

И все пак не е песимист до край. Въпреки политиците, по думите му, България е мръднала напред през последните десетилетия.

„Толкова хаотично е всичко и толкова хора непрофесионалисти са се заели с политиката, че те нямат никаква визия за един ход напред. Никакво въображение какво ще се случи на следващия ден. Всичко е ден за ден. Сега и новият политически проект, който е от 9 години в политиката, така че той не е никак нов. Самият той е човек без въображение“, коментира главният редактор на вестник „Стършел“. 

„Сега не знам на къде отиваме и къде ще стигнем. Добре, че все пак стигнахме до някъде и България е много променена от 35 години, въпреки политиците“, каза още Вешим и за финал не пропусна да припомни вица:  

„Въпреки намесата на лекарите, болният оцеля! И ние въпреки намесата на политиците, все пак България е мръднала доста напред“.

Предпремиерата на лентата „Семката, филм за Мистър Сенко“ е в кино Одеон тази вечер от 18.00 часа, 12 февруари - рождения ден на илюзиониста. През месец май ще бъде и широкото разпространение на филма на голям екран. | БГНЕС