Мойзес Вега има уникална професия: 64-годишният мексиканец твърди, че умее да разговаря на свещения език на вулканите, търсейки благоприятни метеорологични условия и богата реколта.

В началото на юни Мексико понижи нивото на тревога за вулкана Попокатепетъл, след като изригванията му на газ и пепел привлякоха вниманието на международната общност. За Вега обаче 5 425-метровата планина, известна като Ел Попо, е живо същество, което никога не е губил от поглед.

"Попокатепетл е нашият баща, а Изтачихуатъл е нашата майка", казва той, визирайки съседния вулкан. "Те са източници на вода и ние не се страхуваме от тях. Напротив, издишванията им са благословия, защото ни дават живот."

Професията му няма превод на английски език, но сред жителите на градовете в Централно Мексико мъжете като него се наричат "graniceros".

"Работата им се основава на представа за помирение с природата от времето преди конкистата", казва археологът Артуро Монтеро от университета в Тепеяк. "Те са регулатори на времето, които вярват, че планините са духове на природата".

Не е известно колко "graniceros" има в Мексико. Вега казва, че в Амекамека - градът, в който живее на 44 мили югоизточно от Мексико Сити, има само четирима (включително и той). Той смята, че е подобен броят и в близките градове.

Много от местните жители вярват, че само мъжете, които са поразени от мълния и са оцелели - сред тях е и Вега, могат да претендират за тази работа.

"Още от малък знаех, че ще стана " granicero", разказва Вега, който е посветен в това през 1998 г. по време на ритуал.

Основната му задача е да извършва ритуали три пъти годишно, за да измоли от вулканите добро време и точно толкова дъжд, колкото е необходимо за реколтата. Той води тези церемонии предимно в каменни светилища, построени от местните жители в "Ел Попо" или "Ел Иста".

Работи и като традиционен лечител и си докарва допълнителни доходи като обяснява историята на "Ел Попо" на туристите, посещаващи музея на вулкана в Амекамека.

Монтеро казва, че за съвременните "graniceros" не е лесно да се запознаят подробно с древните знания, като се има предвид, че на много от тях им се налага да работят различни работи, за да се издържат. Но те искат да запазят наследството на предците си и отговорите на запитвания от антрополози, журналисти и туристи им помага да го направят, казва той.

Вега обяснява, че ритуалите му са смесица от езически (преди испанците) и християнски елементи. В реплика на храм, посветен на вулканите, освен цветята и плодовете, в светилищата има кръстове, но не и разпятия. Те са боядисани в синьо, за да изобразяват небето, или в бяло, за да имитират облаци.

"Уважавам (католическата) религия, защото сме израснали на това място, но планината ни говори с думите на нашите баби и дядовци, а не с думите на завоевателите", казва той във връзка с евангелизацията, водена от испанците след 1521 г.

Ревът на "Ел Попо" му подсказва, че нещо не е наред. Някой може да се е изкачил по склоновете му, за да извърши животинско жертвоприношение, което е против вярванията на общността. Възможно е някой крадец да е откраднал кръстовете от свещените им места или група пияни мъже да са осквернили почвата.

Алкохолът е забранен във вулканите, защото алкохолиците могат да се напият и да попречат на времето, казва Вега. Това може да доведе до катастрофа, тъй като лошото време може да унищожи реколтата и да остави хората гладни.

Свещеното разбиране за "Ел Попо" е различно в различните градове, но мнозина са съгласни, че вулканът не застрашава живота им. Летисия Муньос, която продава авокадо в град Озумба, казва, че вярва повече на "graniceros", отколкото на правителството, и никога не би евакуирала дома си.

"Човек вижда, че вулканът е безобиден", казва тя. "Ако искаше, щеше да избухне."

Последното голямо изригване на Ел Папа е било през 1994 г., когато мнозина в Мексико сити са могли да видят дима. Много хора, които са били евакуирани, казват, че са загубили животните си и се заричат, че никога повече няма да тръгнат.

Връзката между местните общности и вулканите се е развила през вековете, защото всяка планина отговаря на нуждите на своите обитатели, казва Лаура Елена Ромеро, антрополог от Американския университет в Пуебла.

Според Ромеро свещените планини в Мезоамерика са свързани с основните ресурси на живота. Ето защо "graniceros" като Вега правят жертвоприношения, за да измолят дъжд, а други - просперитет за бизнеса си.

По време на ритуалите се води диалог между хората и вулканите и те се разглеждат като членове на всяка общност.

"Вулканът не би навредил на хората, на които принадлежи", казва тя. /БГНЕС