Мартеничката като изкуство - прави се с много любов, вълнена прежда и послание за здраве

Според етнографски изследвания първите мартеници, предназначени за окичване на хората и на добитъка, са били изработвани само от червен конец и са играели ролята на амулети.

Три седмици преди официалното настъпване на Баба Марта, деца и възрастни трескаво творят най-различни мартенички. Три са основните компоненти на красивата мартеничка: първо, трябва този, който я прави, да вложи много любов в нея; второ - конците, от които е направена, да са от истинска вълна, и трето - да има своето послание за здраве. 

Екип на БГНЕС посети работилничка за мартенички с основната идея българите да изберат истински български мартенички за 1 март, а не ишлеме от Китай. 

Най-известната легенда, свързана с появата на мартениците, отпраща тяхното начало при прабългарите и хан Аспарух. Смята се, че след победа над византийски войници хан Аспарух пише писмо, за да извести за успеха, и го връзва на гълъб с бял конец. По пътя си обаче гълъбът бил прострелян и леко ранен, затова когато пристигнал в българския лагер, конецът бил начервен от кръвта му. Така възникнала мартеницата. 

Без съмнение мартеницата има древни езически корени и е възникнала като символен амулет, предпазващ от уроки. Мартеницата и изобщо подаряването, размяната и носенето на мартеници няма нищо общо с християнството, дори напротив - според него само Бог може да даде здраве, а не оплетените конци. 

Празникът е символ на настъпващия нов сезон – пролетта, и на завъртането на природния кръговрат. Затова и през март Баба Марта е непостоянна, непредвидима, лесно променяща се - точно както времето през този месец. 

Най-вероятно изобретяването на усуканата нишка от бял и червен цвят е плод на чиста случайност, върху която обаче с течение на времето започват да се натрупват различни символни и обредни елементи, които превръщат мартеничката в обект на вяра в защитата против уроки. 

Според етнографски изследвания първите мартеници, предназначени за окичване на хората и на добитъка, са били изработвани само от червен конец и са играели ролята на амулети. По-късно към червения конец започва да се усуква и бял. Символиката на тези два цвята е следната: от една страна бялото предвещава дълъг живот, а червеното – здраве и сила. От друга страна червеният цвят се свързва с мъжкото начало, а белият – с женското. Тяхното свързване в едно е знак за хармония, разбирателство, взаимност.IБГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон