Европейската комисия все още обмисля дали да изплати средствата, предвидени за Сърбия по Плана за растеж, поради сериозни опасения относно ситуацията в страната.

Това заяви еврокомисарят по разширяването Марта Кос на заседание на Комисията по външни работи на Европейския парламент (AFET), съобщи телевизия N1. 

Тя първо направи общ преглед на ситуацията и призова за съвместен размисъл върху посоката на разширяването на ЕС, което определи като едно от най-важните предизвикателства пред Европа.

„Живеем в свят, в който правилата все по-често се определят от големите сили и не се спазват. В такава среда много държави търсят сигурност и предвидимост. Народът на Исландия ще гласува отново през август дали да започне преговори за членство в ЕС“, заяви тя, подчертавайки, че дебатът за разширяването е навременен.

Макар да даде предимно положителни оценки за повечето страни кандидатки, Кос открои Сърбия и Грузия като проблемни.

„Все по-загрижени сме от случващото се в Сърбия. Споделям опасенията относно закони, които подкопават независимостта на съдебната власт, репресиите срещу протестиращи и намесата в независимите медии. В момента оценяваме дали страната все още отговаря на условията за получаване на средства от ЕС“, каза еврокомисарят.

„Ще продължим да подкрепяме Сърбия по пътя ѝ към ЕС, но очакваме властите да приведат съдебните закони в съответствие с препоръките на Венецианската комисия и да възстановят медийната независимост, включително чрез реформи в регулатора REM“, добави тя.

Кос подчерта, че напредъкът трябва да бъде съобразен с външната и отбранителната политика и че ангажиментите от двете страни трябва да бъдат подкрепени с конкретни действия.

Тя предупреди, че страните кандидатки не могат да бъдат оставяни да изпълняват реформи с години без реални резултати. „Трябва по-бързо да достигнем до бъдещите граждани на ЕС“, каза тя, припомняйки предложението за включване на Западните Балкани в европейската зона за безплатен роуминг, към която вече се присъединиха Украйна и Молдова.

„Докато Украйна и Молдова напредват добре, прогресът в Западните Балкани е значително по-слаб. Повече от 700 милиона евро могат да бъдат загубени, ако реформите не бъдат завършени до юни или декември“, предупреди Кос.

По отношение на Грузия Кос изрази тревога от законодателните промени.

„Автократичната система на контрол върху политическото изразяване отдалечава страната от европейското ѝ бъдеще. Нашата задача е да запазим връзката с ЕС и да защитим европейските интереси“, посочи тя.

Относно Черна гора Кос заяви, че страната продължава напредък в преговорите, като е затворила 14 глави. „Фокусът трябва да бъде върху качеството на реформите“, подчерта тя.

Албания също бележи бърз напредък, като е отворила всички шест преговорни клъстера в рамките на една година.

Еврокомисарят подчерта, че няма да се губи време по пътя на Украйна към ЕС и изрази надежда, че с подкрепата на новото унгарско правителство скоро ще бъдат отворени всички преговорни клъстери.

„Украинският парламент прие важни закони, което ще позволи отпускането на нови 2,7 милиарда евро бюджетна помощ. Очакваме също, че с възобновяването на доставките по тръбопровода „Дружба“ ще може да бъде изплатен заем от 90 милиарда евро“, добави Кос.

За Молдова беше отчетен напредък въпреки натиска от Русия, като страната вече е получила мандат за започване на технически преговори по всички 33 глави.

По отношение на Косово Кос заяви, че ЕС е премахнал ограниченията и очаква продължаване на реформите, като предстои нейно посещение в Прищина.

„Основните реформи остават приоритет, но ЕС трябва да се превърне в по-динамично и достъпно пространство за бъдещите си членове“, заключи тя. | БГНЕС