Замърсяването с миризми може да има сериозни последствия за здравето и качеството на живот - факт, на който учените обръщат все повече внимание, въпреки че лошите миризми традиционно се отхвърлят като субективни или незначителни.

Илейн Корнър от английския град Уестбъри описва живота до пречиствателна станция като „вървене зад отворен боклукчийски камион“ - воня, от която не може да избяга дори при затворени прозорци в дома си. „Не можем да използваме градината или да се разходим, чувстваш се все едно ще повърнеш“, казва тя. В един или друг момент всички сме попадали на гнилата миризма на разлагащи се отпадъци - когато изнасяме боклука, минаваме покрай сметище или усетим задушаващата воня от фабрика. Но да живееш постоянно с такава воня е съвсем различно.

Изследванията свързват неприятните градски миризми с оплаквания за здравето, вариращи от главоболие и гадене до затруднено дишане и нарушен сън. Те могат да имат и дълготрайни психически и физиологични ефекти. Нарастващ обем научни данни ни помага да разберем изненадващо значителната роля, която миризмата играе за здравето на телата и умовете ни. Изследванията показват, че хората обикновено ценят обонянието по-малко от зрението, слуха, осезанието и вкуса - някои американски студенти дори са признали, че биха предпочели да загубят обонянието си, отколкото телефона си.

Миризмата на опасност

Обонянието се е еволюирало преди всичко като система за ранно предупреждение, помагаща ни да избегнем заболяване или инфекция. То е част от т.нар. поведенческа имунна система, обяснява професор Йохан Лундстрьом от Каролинския институт в Стокхолм. „Обонятелната система функционира основно като система за избягване, за да ни предупреждава за опасностите в средата“, казва той. Работата му е показала, че обонятелните сигнали се обработват в мозъка само за около 300 милисекунди след вдишването, като предизвикват инстинктивна реакция на отдръпване от източника.

Защитната реакция на обонянието го прави изненадващо лесно да убедиш някого, че дадена миризма е отрицателна, дори ако обикновено се смята за приятна. „Ако усетим миризма и не знаем каква е, почти винаги това е негативно преживяване“, казва Лундстрьом. Когато дадена миризма се свързва със заплаха, чувствителността към нея може да нарасне драматично - свързването ѝ с електрически удар може да накара хората да я усещат при много по-ниски концентрации. По подобен начин миризмата на сероводород, газ, произвеждан при преработката на отпадни води, може да се усети при концентрации от само 0,5 части на милиард - алармен сигнал за газ, смъртоносен при по-високи концентрации.

Реални здравни последствия

Обонянието не е само за разпознаване на заплахи. Учените са показали, че приятните миризми като аромата на гора могат да бъдат полезни за психичното здраве, тъй като стимулират мозъчните области, свързани с емоциите и паметта. Преглед на проучвания от 2021 г. откри „биологична правдоподобност“ зад симптоми като главоболие или повръщане, причинени от лоши миризми. Неприятните миризми могат да стимулират блуждаещия нерв - ключова връзка между мозъка и червата - карайки човека да се чувства зле или гаден. Учените обаче са стигнали до извода, че са необходими повече изследвания, за да се направят категорични заключения.

Степента на въздействие върху здравето зависи и от индивидуалната тревожност. „Здравното въздействие се опосредства чрез индивидуалното нехаресване или страх от дадена миризма“, казва когнитивният психолог Памела Далтън от Центъра за химически усещания „Монел“ във Филаделфия, която изследва темата от 32 години. Колкото по-тревожни сме от дадена воня, толкова по-голямо е вредното ѝ влияние.

Промени в начина на живот

Упоритата лоша миризма може да се промъкне в много аспекти на живота, налагайки т.нар. „дезадаптивни действия“ - затворени прозорци в горещина, избягване на разходки и социални контакти. „Ако планирате барбекю през лятото, надявате се, че няма да ви развали вонята“, казва Корнър. Многократното излагане на неприятни миризми обаче не води до привикване - за разлика от неутралните и приятните аромати. „Веднъж усетили дадена миризма и установили, че няма да ви убие, спирате да я усещате“, казва Лундстрьом. Въпреки способността на човешкия нос да открива трилион миризми, тестовете сочат, че по-малко от половината от нас могат правилно да назоват ежедневни аромати като кафе или ванилия.

Борбата с вонята

Замърсяването с миризми може да бъде хиперлокално - „мога да живея на един блок разстояние и никога да не разбера, че блокът отсреща мирише на гнила риба“, казва доцент Аманда Цзян от Университета на Британска Колумбия в Канада. Не всички вони се усещат по еднакъв начин - неравностойните квартали с по-евтини жилища са по-близо до сметища и тежка промишленост. Проучвания в Европа и Обединеното кралство сочат, че хората от общности с ниски доходи по-вероятно живеят в радиус от 2 километра от инсталации за изгаряне на отпадъци и депа. Оплакванията от вони обаче могат да провокират промяна - обекти от пречиствателни станции до рибопреработвателни фабрики са принудени да намалят или да преустановят дейността си след граждански кампании.

Ползите от обонянието

Доброто обоняние е важна съставка на здравето. Хората с по-остро обоняние получават по-голямо удоволствие от храненето и интимния живот - в проучване от 2018 г. на 70 възрастни тези с висока обонятелна чувствителност съобщили за по-голямо удоволствие от сексуалните дейности, а жените сред тях - и за по-висока честота на оргазми. Около 5 процента от хората са напълно лишени от обоняние - аносмия - и се сблъскват с широкообхватни здравни последствия, включително нарушен апетит и лошо качество на диетата. Загубата на обоняние се свързва с 46 процента по-висок риск от смърт в рамките на 10 години при по-възрастните, с връзки към сърдечносъдови и невродегенеративни заболявания като Алцхаймер и Паркинсон. „Като изследовател на миризми в продължение на десетилетия“, казва Далтън, „не ме притеснява да усещам лоши миризми, защото това означава, че обонянието ми работи наистина!“ За Корнър в Уестбъри обаче утехата е малка - операторът на пречиствателната станция „Хилс Уейст Солюшънс“ заяви, че работи с Агенцията по околната среда за справяне с проблема. |БГНЕС