Шестима българи, четирима мъже и две жени, членове на шпионска мрежа, наречена „Миньоните“, се явяват пред лондонския съд днес и рискуват няколко години затвор за шпионаж в полза на Русия.

Ваня Габерова, 30 години, Катрин Иванова, 33 г., Тихомир Иванов Иванчев, 39 г., Орлин Русев, 47 г., Бисер Джамбазов, 43 г., и Иван Стоянов, 34 г., са заплашени с до 14 години затвор и ще научат присъдата си след няколко дни на съдебно заседание пред Криминалния съд в Олд Бейли в Лондон.

Между 2020 и 2023 г. те са извършвали шпионски операции в Обединеното кралство, Австрия, Испания, Германия и Черна гора, насочени по-специално срещу дисиденти на Кремъл и журналисти, предаде АФП.

Един от членовете на групата я нарече „Миньоните“: подобно на малките жълти герои от анимационния сериал, които работят за злодея Гру, те са извършвали операциите си в полза на ГРУ (Главно разузнавателно управление), руската военна разузнавателна служба.

Първите трима обвиняеми, които оспориха повдигнатите срещу тях обвинения, бяха признати за виновни в началото на март след няколкоседмичен процес, докато останалите трима признаха вината си.

По време на разследването полицията успя да реконструира шест операции благодарение на анализа на над 100 000 съобщения, намерени на платформата Telegram, използвана от Орлин Русев, който ръководеше операциите на групата от дома си в Грейт Ярмут.

Той получаваше инструкции от австриеца Ян Марсалек, бивш оперативен директор на фалиралия флагман на дигиталните финанси Wirecard.

След бягството си от Германия през 2020 г., където е издирван от правосъдието, Ян Марсалек се намира в Москва под фалшива самоличност, защитен от руските разузнавателни служби, според международно журналистическо разследване, публикувано през 2022 г.

Орлин Русев получи над 200 000 евро за финансиране на дейността си. След ареста на групата през февруари 2023 г. следователите откриха в дома му шпионско оборудване, като микрофони и камери, скрити в вратовръзка, камък, плюшена играчка и бутилка сода, както и комплект за изработване на фалшиви паспорти.

Групата шпионираше българския разследващ журналист Христо Грозев, който разследваше руските разузнавателни служби. Също така и Роман Доброхотов, руски журналист и дисидент, живеещ в Обединеното кралство, основател на сайта „Инсайдър“.

Те имаха за цел и Бергей Рискалиев, бивш казахстански политик, получил статут на бежанец в Обединеното кралство.

Те наблюдаваха и американската военна база Patch Barracks в Щутгарт, Германия, като са смятали, че там украински войници се обучават за използване на системата за противовъздушна отбрана „Пейтриът“.

Групата е извършвала „шпионаж за Русия в промишлен мащаб“, заяви командващият антитерористичния отдел на лондонската полиция Доминик Мърфи след края на процеса, добавяйки, че никога не е виждал подобно нещо в 20-годишната си кариера.

Британският министър на сигурността Дан Джарвис посочи, че този процес е „ясно предупреждение към онези, които искат да навредят на Обединеното кралство“.

Отношенията между Лондон и Москва са особено напрегнати от руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Двете страни редовно се обвиняват в шпионаж, което води до чести взаимни експулсирания на дипломати.

В Обединеното кралство са заведени няколко дела за предполагаем шпионаж, в които е замесена Москва.

64-годишният Хауърд Майкъл Филипс, обвинен в съдействие на руските разузнавателни служби, ще бъде съден през юли. | БГНЕС