Книгоиздаването е висококонкурентен пазар, на който се работи много трудно.

Интересът към българските автори нараства.

Голяма част от читателите не са готови да плащат за електронно съдържание.

Това заяви в интервю за БГНЕС Красимир Лозанов, маркетинг директор в едно от най-големите и авторитетни издателства в България – „Жанет 45“.

Красимир Лозанов отбеляза, че според проучване, което се прави на всеки две години, има сериозен ръст на интереса към български автори – тенденция, която изключително много го радва. Най-четените български автори от издателството, в което той работи, са Георги Господинов, Здравка Евтимова. Продължава интересът и към Милен Русков, въпреки че от няколко години не е издавал нова книга. „Но се надяваме скоро и това да се случи, имаме такива индикации“, каза маркетинг директорът.

Той подчерта, че изключително търсени са и млади автори, които имат зад гърба си по една, две или три издадени книги. Такива, например, са Николай Терзийски и Рене Карабаш. „Техните литературни звезди много бързо и ярко изгряха и публиката разчете правилно тези сигнали“, добави Лозанов.

Маркетинг директорът коментира как реагират хората на по-високите цени на книгите. „По същия начин хората реагират, както реагират на повишаването на цените на храната в ресторантите или на такситата, или на всичко останало. Никой нормален човек не се радва, когато трябва да заплати повече за нещо, което иска да придобие. От друга страна, това е нормален процес“, заяви той и посочи, че този инфлационен процес не е фрапиращ в областта на книгоиздаването, както и че по време на различните книжни базари, които се провеждат през годината, хората могат да пазаруват с отстъпки, което е реверанс от страна на издателите към читателите.

Според неговите впечатления, когато книгата е привлекателна и магнетична, хората обикновено не се интересуват от цената, просто искат да я придобият, искат да я четат. На онези, на които им е скъпо, могат да заемат дадена книга от приятели, или да вземат книгата от библиотеката. „Това не е лошо, важното е книгите да се четат“, категоричен е той.

Лозанов посочи, че тези хора, които четат, продължават да го правят и не може съвсем генерално да каже дали интересът към четенето на книги по принцип нараства. „Ние много искаме по-млада публика, по-млади хора да продължават да развиват интереса си към книгата, а не да се затварят във визуалните удоволствия през телефоните или през компютърните екрани“, добави той.

Маркетинг директорът обясни, че на книжните базари освен млади майки, идват и много бащи с деца. „Ние сме едно от издателствата, които предлагат и детска литература, така че работим и с този контингент читатели“, допълни той.

Лозанов коментира и темата с електронните книги. „От една страна, се търсят. От друга страна, една голяма част от българските читатели не са готови да плащат за електронно съдържание. Миналата година пуснахме на нашия сайт раздел с електронни книги. Знакови наши заглавия, те са може би около 40 или 50, но интересът към тях е слаб“, сподели той, като уточни, че ако държавата не се пребори с проблема пиратство, това няма как да се развие като пазар.

По думите му, този проблем е намерил място в Наказателния кодекс и в нормативната база, но практически дейностите по преодоляването на това грозно криминализирано явление не са достатъчни.

По повод споделянето на фен преводи в групи в социалните мрежи, Лозанов заяви: „Зад всеки чужд автор стои български издател, ако книгата му е издадена на български език, което означава, че стоят авторските права, и то от страна на български субекти на пазара, защото авторските права не са само на автора. Това са другите сродни права, става въпрос за правото на преводач, на редактора, на самото издателство. Това са не просто негативни, това са грозни практики и всеки един човек, който има уважение към себе си, не отива да краде.“

Маркетинг директорът призова всеки един читател да се замисли дали му харесва да бъде крадец. „Този бизнес, наречен издателски бизнес, въобще литературният процес, почива върху определени принципи и правила и те трябва да се спазват“, категоричен е той.

По същия начин стои и въпросът, когато читател купи електронна книга и реши да я разпространи в социалните мрежи. „Според нас, не е добра практика, защото нарушава не само определена етика, която е заложена в основата на издателския процес въобще, а нарушава определени законови норми“, обясни Лозанов и посочи, че хората, които го правят, като че ли имат усещането за ненаказаност, че нищо няма да им се случи, което до голяма степен е точно така.

Затова той апелира по-скоро не върху нормативното изискване, а върху етиката. „Ако искаме да се развива издателският бизнес, ако искаме повече нови книги, създавани на други езици, да излизат в България, ние не можем да режем клона, на който седим“, заяви маркетинг директорът.

Лозанов, който е и макроикономист по образование, отбеляза, че в България книжният пазар е изключително висококонкурентен, като подчерта, че има огромно количество издателства и разнообразна продукция. „Малко са купувачите зад това огромно разнообразие и това изобилие на предлагана продукция. Това е един от най-конкурентните пазари в България, не по-малко конкурентен от пазара с храните, козметика и много други. Това е висококонкурентен пазар, на който се работи много трудно“, каза още той.

На въпроса има ли опасна литература, която няма място на пазара, маркетинг директорът отговори, че винаги е имало такава, но хората са тези, които трябва да решат дали тя има някаква перспектива за развитие. „Няма да посочвам имена, но конкретно едно издателство напоследък стана емблематично с това, че предлага на пазара текстове, които не трябва и не могат да имат място на пазара, говоря за пронацистка литература“, разказа той и допълни, че в този конкретен казус се очаква реакция от страна на българската прокуратура, тъй като е заведена преписка.

Лозанов посочи, че макар такава литература да намира някакви читатели, в т.ч. и хора, които не споделят такива възгледи, не може да се говори за някакъв мащабен, доминиращ процес.

В заключение маркетинг директорът призова хората да продължават да четат качествена литература и издаде, че до края на годината смята да зарадва читателите с третата книга на Капка Касабова – „Еликсир“. /БГНЕС