Това заяви в интервю за БГНЕС българският езиковед и рок певец проф. Ангел Ангелов-Джендема по повод премиерата на „Крали Маркова сватба“ - опера в четири действия по либрето на поета Владимир Левчев и музика на Ангелов. На 30 януари на сцена „Централни хали“ бяха изпълнени първо и второ действие под формата на камерна оратория за клавирен секстет, солисти и хор.

БГНЕС: Професор Ангелов, каква роля изигра при създаването на операта историята на Вашия род, свързана с Прилеп?

Проф. Ангелов: Моята лична и семейна история винаги е била свързана с нашите близки и роднини в Македония. През целия си живот, без да си давам сметка и без да го осъзнавам като огромна задача, сякаш съм се подготвял за това. Тази тема винаги ме е движила. Целта ми е била отново да се слея с моите братовчеди там.

Всичко това има дълбоки корени в историята - в съдбата на моята баба и дядо, на бежанците, дошли в България в началото на XX век - някои преди войните, други след тях. Говорим за Балканските войни и Първата световна война. Това е съдбата на огромна част от българите и тяхната връзка с тази земя.

БГНЕС: Марковите кули все още се извисяват над Прилеп. Как се извисява образът на Крали Марко като балкански герой и как той е вписан в операта?

Проф. Ангелов: Крали Марко е героят. Това е нашият епос, нашата романтична фигура на народен закрилник. Той предхожда хайдутите и хъшовете. Това е образът, възпят в народните песни.

Историческата фигура обаче е по-сложна и двойствена. Във фолклора е останал изразът „закъсал като Марко на Косово поле“, но той се е сражавал във Влахия. Има братя, които се сражават срещу него на страната на Мирча Стари в битката при Ровине, където той загива като васал на османците. В народната представа обаче Марко освобождава три синджира роби, побеждава какви ли не гиганти, надвива свръхестествени сили.

Целият Балкански полуостров - не само в границите на България - е осеян с Маркови кули, стъпки, камъни и трапези. Това е начинът, по който фолклорът обитава пространството ни. Нашият фолклор е проникнат от епоса за Крали Марко.

БГНЕС: Операта е в четири действия, но днес ще видим увертюрата и първите две действия. Това означава ли, че публиката ще съпреживее самото зараждане на операта?

Проф. Ангелов: Да, точно така. Това е първото представяне пред публика и то в камерен състав. Иначе операта е напълно завършена за голяма сцена - с аранжимент, направен от моя син, за 30 инструмента, солисти и голям хор.

Решихме обаче като въвеждане в процеса да представим умален вариант и то само част от операта. Това се оказа още по-голямо предизвикателство - да сведеш голяма оркестрация до минималистки проект. За мен това е и огромно удоволствие, защото чувам тази версия за първи път през последните две седмици репетиции.

БГНЕС: Как вашата любов към рокендрола се пренесе в тази фолклорна опера?

Проф. Ангелов: Има много примери за съчетание на рокендрола с класическа музика. Когато започнах да пригаждам пиесата на моя приятел Владимир Левчев за музикално изпълнение, започнах с търсене на различни звучения и характеристики на саундтрака.

Първоначално електрическите китари бяха на преден план, но после реших да ги заменя с народни инструменти- гъдулки, тамбури и други. Това не е нещо непознато. Съществуват и класически опери с фолклорни сюжети, неравноделни размери и стари ладове, но според мен това не е достатъчно.

Модерната опера с класически инструменти е много интересно поле. Един гъдулар ми каза: „Гъдулката е хубав инструмент, но цигулката е нещо велико.“ И двете имат място- и двете са мехлем и гъдел за душата. Така се развиха нещата и се получи нещо хубаво.

БГНЕС: Може ли акцентът върху фолклора и народните инструменти в произведение от високата култура да бъде противоотрова срещу „чалгаризацията“ на фолклора днес?

Проф. Ангелов: Да, може и това трябва да стане. На младите хора трябва да се предложи смислена алтернатива. Чалгаризацията е като болест. Това не е културно явление, а ниска, пошла култура.

Затова съм много благодарен, че сцена „Централни хали“ ни даде пространството напълно безвъзмездно. Това е шанс да представим произведение със стойност и да покажем, че фолклорът може да съществува в достойна, висока художествена форма. | БГНЕС