Не можете да разберете накъде бием? Да поставим въпроса по следния начин: ако ви кажат „имате време до понеделник в полунощ да направите това упражнение”, кога ще го предадете? Трябва ли да се разбира понеделник в 0:00 часа, т.е. в първата минута на понеделник? Или по-скоро в понеделник в 24:00 часа, т.е. в последната минута на деня, което е равно на вторник в 0:00 часа?

В ежедневието този проблем не се поставя и мнозина смятат, че „понеделник в полунощ“ е нито повече, нито по-малко от понеделник вечер, в 23:59 часа (плюс 1 минута).

С други думи, точното преминаване от понеделник вечер към вторник сутрин.

Понякога обаче двусмислието създава истински проблем: ако ви поискат да платите данъците си или да кандидатствате за даден курс на обучение преди определен ден в полунощ, какво правите? Порталът Slate представи подробно обяснение.

Да изясним веднага: полунощ в понеделник счита ли се за 23:59 часа в понеделник плюс 1 минута или по-скоро за 0:00 часа във вторник?

Отговорът е... първото предложение, въпреки че двусмислието е широко разпространено, дори в много административни документи.

За да намерим потвърждение, трябва да се обърнем към речника на Националния център за текстови и лексикални ресурси (CNRTL).

Той определя полунощ като часа в средата на нощта, двадесет и четвъртия час на деня.

С други думи, „понеделник полунощ“ означава края на понеделник, макар че също така обявява началото на следващия ден, откъдето идва и очевидната двусмисленост.

Ако ви е трудно да го запомните, просто послушайте часовника си: когато удари полунощ, часовникът бие дванадесет пъти, а не нула. Техниката е малко нестабилна, но работи.

Въпреки поясненията на CNRTL, неяснотата все още е очевидна, до такава степен, че някои институции предпочитат да избягват термина „полунощ“ в полза на по-ясни указания: „0:00“ за началото на деня и „23:59“ за края му.

Сбогом на двадесет и четири часа в денонощието: то вече се простира от 0:00 до... 23:59.

В други страни са намерени алтернативи. Някои италиански административни формуляри понякога използват „ventiquattro ore”, или „двадесет и четири часа”, за да се избегнат неприятни недоразумения, съобщава Libération.

В англоговорящите страни се използва 12-часова система, която е малко по-малко объркваща.

Полунощ става „12 a.m.”, или 12 часа преди обяд, което означава началото на деня.

„Monday at 12 a.m.” означава началото на понеделник... а „Monday 11:59 p.m.” – последната минута на понеделник. Все още ли сте тук?

Двадесет и четири часа на ден, чия е вината?

Ако сме стигнали дотук, да се запъваме пред историята за полунощ и компания, вината е преди всичко на... вавилонците! Преди 3000 години те са тези, които в Месопотамия са решили да разделят всеки ден на двадесет и четири часа. Това решение далеч не е било произволно или необмислено.

Вавилонците са установили това разделение, наблюдавайки небето: Земята прави пълна обиколка около себе си за около двадесет и четири часа, което съответства на един средностатистически слънчев ден.

Нека не търсим по-далеч, отсега нататък всеки ден ще бъде двадесет и четири часа, дванадесет за деня и дванадесет за нощта, и готово.

Освен това този брой се вписва добре в шестдесетичната бройна система, базирана на числото 60, което е удобно за деление и се използваше именно от вавилонците.

Така получаваме шестдесет секунди в минутата, шестдесет минути в часа и двадесет и четири часа в денонощието.

По-късно, през Античността, слънчевите часовници позволяват да се раздели денят приблизително, преди през Средновековието изобретяването на механичните часовници да утвърди окончателно двадесет и четири часа като стандарт, който познаваме днес, с неяснотата около полунощ. | БГНЕС