Ново изследване, базирано на два от най-големите и разнообразни здравни масиви от данни в Съединените щати, свързва храненето с процеси, протичащи дълбоко в човешките клетки, съобщава уебсайтът „StudyFinds“. Учените установяват, че хората, чиято диета е по-богата на растителни храни – пълнозърнести продукти, плодове, зеленчуци, ядки и бобови култури – имат ДНК, която изглежда „по-млада“ спрямо реалната им възраст. Тази зависимост се запазва при различни измерители на биологичното стареене и в двата набора от данни.

Забавянето на биологичния часовник не е просто лабораторен показател, а изглежда е директно свързано с физическото оцеляване. Пълното преминаване към вегетарианство или веганство не е задължително – дори умерено увеличаване на растителните храни и намаляване на животинските продукти се асоциира с по-бавно стареене.

Разликата между календарната възраст и биологичната възраст е ключова за разбирането на резултатите. Биологичната възраст отразява реалното състояние на организма на клетъчно ниво. Тя може да бъде оценена чрез химични промени в ДНК – т.нар. „епигенетичен часовник“. Тези промени не засягат самия генетичен код, но влияят върху активността на гените и могат да предсказват риска от заболявания и смърт независимо от възрастта.

Екипът, ръководен от Хюнджу Ким от Университета на Вашингтон, анализира данни от две мащабни изследвания – ARIC (Atherosclerosis Risk in Communities) с 2810 участници и NHANES (National Health and Nutrition Examination Survey) с 2056 участници. Те включват широк спектър от етнически и расови групи.

Вместо просто да сравняват вегетарианци с хора, консумиращи месо, изследователите използват четири различни индекса за оценка на степента, в която храненето е базирано на растения. Един от тях измерва общото съотношение между растителни и животински продукти. Друг дава предимство на здравословните растителни храни като пълнозърнести продукти, плодове и зеленчуци, а трети отчита консумацията на по-малко полезни растителни храни като рафинирани зърна и сладки изделия. Анализът е коригиран спрямо фактори като възраст, пол, образование, тютюнопушене, физическа активност, алкохол и калориен прием.

Резултатите са еднопосочни: по-високият прием на растителни храни е свързан с по-млада биологична възраст. При увеличение на оценката за растително хранене се отчита забавяне на стареенето с между 0,16 и 0,34 години в зависимост от използвания измерител.

Най-силен ефект имат здравословните растителни храни. Пълнозърнестите продукти показват най-постоянна връзка със забавено стареене и в двата набора от данни, а плодовете и зеленчуците също допринасят значително. За разлика от тях, високият прием на животински мазнини е свързан с ускорено стареене.

Интересен резултат е свързан с т.нар. „нездравословна“ растителна диета. Хранене, базирано на рафинирани въглехидрати, подсладени напитки и сладкиши, не показва връзка със забавяне на стареенето. Това потвърждава, че не всички растителни храни имат еднакъв ефект върху здравето.

Допълнителен анализ показва, че при хора с висока физическа активност нездравословната растителна диета дори може да се свързва с по-бързо стареене при някои показатели. Този резултат е предварителен и изисква допълнително проучване.

Изследователите установяват също, че един от епигенетичните маркери обяснява между 33% и 42% от връзката между растителното хранене и общата смъртност. Това означава, че забавянето на биологичното стареене вероятно е ключов механизъм, чрез който диетата влияе върху продължителността на живота.

Растителните храни са богати на фибри, антиоксиданти и други съединения, които намаляват възпалението и клетъчните увреждания – процеси, ускоряващи стареенето. Предходни изследвания ги свързват с по-добър холестеролен профил, по-ниско кръвно налягане и по-ниски нива на възпалителни маркери.

Участниците в проучването не са били строго вегетарианци или вегани, а хора с различни хранителни навици. Дори малки промени към по-здравословно растително хранене се оказват значими.

Наблюдателният характер на изследването не позволява категорично доказване на причинно-следствена връзка. Последователността на резултатите в различни популации и при различни методи обаче дава силни основания за изводите. Практическото послание е ясно – повече растителна храна може да бъде достъпна стратегия за забавяне на процесите на стареене. | БГНЕС