„Денят на народните будители има голямо значение за нашия град, защото при нас образованието започва преди 200 години. На 1 ноември почитаме хората, които са направили първите стъпки към успеха и напредъка, към усвояването на знанията и разширяването на кръгозора, към формирането на националната идентичност“, каза той.

Най-известните будители във Велинград са Христо и Стойо Масларови. Те са първите учители, които работят тук. Началото на образованието в града е поставено в килийните училища към местната църква, но след като те изгорели знанието се „преместило“ временно по домовете на гората. „Знанието е било на голяма почит, неговото предаване от поколение на поколение е смятано за ценност“, разказа Стойчо Маров.

Друго известно име останало в паметта на велинградчани е на даскал Георги Чолаков.

„Интересен факт е, че нашите учители не са местни. Част от тях идват от Якоруда, Банско или Разлог. Децата не се разделят по религиозен принцип. Обучават се както християнчета, така и мюсюлманчета, които са учени да четат, пишат и смятат. И до днес ние благодарим на тези учители“, каза директорът на местния Исторически музей.

Според него днес младото поколение се нуждае от „едно сериозно пробуждане“. Една от инициативите е изработване на родословно дърво от младите хора. „Така те могат да разберат откъде идват и какво е значението на техните фамилии, какъв е бил поминъкът на техните деди, дали са местни или преселници. Работата с учениците е много интересна и благодатна тогава, когато постига успех“, заяви Стойчо Маров.

В резултат се научават много интересни факти. Един от тях е, че в града живеят роднини на покойния български патриарх Максим. „Открихме нещо ново, което не знаехме“, споделя директорът на Историческия музей. Освен това е добит и много интересен снимков материал, който е увеличил знанията за града и неговите жители.

„Самите деца се включиха с голяма удоволствие, защото им беше много приятно да говорят за своите баба и дядовци. Да чуят от тях неща, които са се случили в миналото – преди 50 и 100 години. А бабите и дядовците им да разказват за техните баби и дядовци, които са живели преди повече от 150 години“, заяви Стойчо Маров, който се надява конкурсът за родословно дърво да стане ежегоден. І БГНЕС