През последната година икономиката на САЩ изглеждаше сякаш опровергава всякаква логика – устоя на хаотична търговска война, сътресения на пазара на труда и резки колебания на фондовите пазари. Сега тя понася глобалния петролен шок значително по-добре от повечето други икономики, се казва в анализ на „Уолстрийт джърнъл“.

Вашингтон влезе във войната при стабилни икономически условия – устойчиво потребление, понижаващи се лихви и рекордни стойности на фондовите пазари. Цената на бензина беше под 3 долара за галон.

Икономиката обаче не е напълно защитена от конфликта с Иран. Цените на горивата рязко се повишиха, което удря домакинствата, вече изморени от инфлацията, както и бизнеса, силно зависим от енергийни ресурси. Анализатори предупреждават и за възможния недостиг на торове, жизненоважни за земеделието, както и на хелий – ключов елемент за медицинска техника и производството на чипове. Проблемите в Европа също оказват влияние, тъй като чуждестранните клиенти на американски стоки и услуги могат да загубят покупателна способност.

Въпросът е колко дълго икономиката на САЩ може да издържи.

Ако войната, започнала на 28 февруари, приключи в рамките на няколко седмици, поевтиняването на горивата вероятно ще даде тласък на растежа по-късно през годината. При продължителен конфликт от месеци обаче икономистите започват да предупреждават за забавяне или дори рецесия.

Президентът Доналд Тръмп заяви в телевизионно обръщение в сряда вечер, че ще постигне военните цели на САЩ „много скоро“ и обеща „изключително силни удари“ срещу Иран в следващите две до три седмици. Фондовите пазари останаха почти без промяна в четвъртък, докато фючърсите на петрола в САЩ рязко поскъпнаха.

САЩ влязоха във войната като голям производител на петрол, което им осигурява известна защита срещу недостиг, но не и срещу високите цени, тъй като суровината се търгува на глобалния пазар. Ако цените на горивата останат високи още няколко седмици, това ще започне да ограничава икономическия растеж. Само няколко месеца на скъп бензин и нарушени вериги за доставки могат напълно да спрат растежа и да доведат до рецесия.

Западното крайбрежие на САЩ е особено уязвимо към последиците от Близкия изток. Калифорния внася близо 18 процента от суровия си петрол от Персийския залив, докато други щати разчитат основно на доставки от Канада и Латинска Америка. Очаква се още през май или юни доставките на бензин, авиационно гориво и други рафинирани продукти да започнат да намаляват, посочва Анди Уолц от „Шеврон“, най-голямата петролна компания в щата.

Земеделието, болниците и производството на чипове зависят от доставки, преминаващи през Ормузкия проток. Цените на торове като карбамид вече нарастват рязко, а по-ниската наличност може да се отрази на бъдещите реколти. Катар осигурява около 35 процента от световното производство на хелий – ключов охлаждащ агент за ЯМР апарати и полупроводникова индустрия. Ако доставките останат прекъснати още четири до осем седмици, недостигът може да засегне производството на високотехнологични чипове.

„Ако протокът остане затворен още четири до шест седмици, сериозно ще започна да се притеснявам от рецесия“, казва Даян Суонк, главен икономист на „Кей Пи Ем Джи“ в САЩ.

Средната цена на бензина бързо надхвърли 4 долара за галон, което тежи най-силно върху домакинствата с по-ниски доходи. Дизеловото гориво, от ключово значение за транспорта на стоки, е поскъпнало с 47 процента от началото на войната и вече надхвърля 5,50 долара за галон.

Дори конфликтът да приключи в рамките на няколко седмици, икономиката няма бързо да се върне към предвоенния си ръст. Иран запазва контрол върху корабоплаването в Ормузкия проток, през който обикновено преминават около 20 процента от световния петрол, а разрушената енергийна инфраструктура в региона може да отнеме години за възстановяване. Освен това цените на горивата често спадат по-бавно, отколкото се повишават.

От техническа гледна точка е по-лесно да се спре добивът на петрол, отколкото да се възстанови. Според анализатора Анас Алхаджи ще са необходими около два месеца, за да се върне производството към нормални нива след края на бойните действия.

„Не бива да се бърка краят на войната с възстановяването на производството и рафиниращия капацитет в Залива“, предупреждава Джо Брусуелас, главен икономист на „Ар Ес Ем“. „Вероятността цените на петрола да се върнат към предвоенните нива е изключително малка.“

Колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова по-големи ще бъдат икономическите щети. Ако напрежението приключи в рамките на две до три седмици, икономиката и корпоративните печалби вероятно ще продължат да растат, сочи анализ на „Ярдени Рисърч“.

Някои икономисти смятат, че условията ще започнат да се влошават, ако бойните действия продължат през юни или началото на юли, докато други отлагат подобен сценарий за есента или по-късно.

При такова развитие трайно високите цени на горивата, загубите на финансовите пазари и недостигът на стоки ще окажат сериозен натиск върху потреблението. Домакинствата с по-ниски доходи вече ограничават пътуванията и разходите си.

Близкият изток осигурява около 20 процента от световната търговия с амоняк и 38 процента от тази с карбамид – едни от най-използваните азотни торове.

За САЩ доставките от региона представляват около 21 процента от вноса на азотни торове. Цените им вече се покачват и вероятно ще продължат да растат, особено ако страни като Индия и Бразилия започнат да се конкурират по-агресивно за ограничените алтернативни доставки.

Фермерът Бен Стефен от Небраска изчислява, че ще плати с 4000 до 5000 долара повече за дизел през този сезон. Само за последните 30 дни той е изразходвал с 50 000 долара повече за наторяване на царевичните си ниви спрямо миналата година.

„Кой може да издържи на това? Не разбирам как това няма да се отрази на цялата икономика“, казва той.

Някои американски компании биха могли да увеличат добива на петрол и газ за износ, което би било положителен фактор, но подобни решения изискват време, тъй като бизнесът се нуждае от сигурност, че високите цени ще се задържат.

По-вероятен сценарий е спад на износа, тъй като продължителен конфликт може да тласне части от Европа и Азия към рецесия и да намали глобалното търсене на американски стоки.

Според икономиста Стивън Стенли от „Сантандер“, макар търговията да представлява едва 10% до 15% от БВП, спад от 5% до 10% в износа би имал сериозен ефект.

Очакваният стимул от данъчните облекчения на администрацията на Тръмп вече е неутрализиран от поскъпването на горивата, което отслабва ефекта върху икономиката.

Някои икономисти вече понижават прогнозите си за растежа през тази година. „Пимко“ намали очакванията си с 0,3 до 0,4 процентни пункта, а Даян Суонк вече прогнозира растеж от около 1% за 2026 г. при условие, че Ормузкият проток скоро бъде отворен.

Ед Ярдени смята, че конфликтът може да приключи скоро и да доведе само до временно ускоряване на инфлацията, но не изключва сценарий на продължителна война, която да причини недостиг на суровини и съкращения на работни места.

„Колкото по-дълго продължава това, толкова повече се доближаваме до стагфлация като през 70-те години – с по-висока и устойчива инфлация“, казва той. „Ако продължи над шест месеца, всичко е възможно.“ | БГНЕС