Проектът идва в момент, в който ежедневието ни е все по-силно доминирано от непрекъснат поток от тревожни новини, конфликти и дигитален шум. Това е среда, в която много хора неусетно попадат в състоянието, известно като „doomscrolling“.

Терминът описва специфичното поведение на продължително и компулсивно скролване на онлайн съдържание с негативен или тревожен характер. Този процес често усилва стреса, тревожността и усещането за безпомощност. Именно този феномен стои в основата на изложбата, която двамата артисти създават след дълги разговори за собствените си преживявания в дигиталната среда.

„Аз лично от поне няколко години разсъждавам доста по темата“, разказа Алина Папазова в интервю за БГНЕС. 

По думите ѝ идеята за проекта се появява постепенно по време на срещите със Сашо Виолетов и куратора Весела Ножарова. 

„Още преди да сме измислили темата за изложбата, коментирахме различни неща и се опитвахме да намерим общото между нас. В един момент съвсем естествено стигнахме до извода, че тази тема циркулира между нас органично. Оказа се, че тя е доста належаща и вълнуваща и за двама ни.“

Макар често да се свързва с по-младите хора, според Папазова doomscrolling не е проблем на едно конкретно поколение.

„Смятам, че Doomscrolling е тема, която е част от всички поколения, не само от нашето. Хората генерално са доста залепени за телефоните си“, каза тя.

Артистката предлага и собствена интерпретация на явлението. В нея алгоритмите не поднасят само негативни новини, а непрекъснато редуват контрастни емоционални стимули.

„В потока на алгоритмите не фигурират само негативни новини. Те най-често се редуват между катастрофални, банални - война, сладки животинчета, катаклизми, развлекателни видеа, лозунги. На мен лично този феномен ми е много интересен, как може би променя психологията на съвременния човек, защото не му позволява никаква пауза и никаква йерархия на емоциите.“

Този постоянен поток от противоположни усещания според нея води до своеобразна адаптация - дори до странна форма на т.нар. „съвременна медитация“, при която съзнанието просто се носи по алгоритъма.

В изложбата Папазова работи основно с керамика, но създава композиции, които включват сцени с персонажи - своеобразни дигитални светове, материализирани в аналогова форма.

Вдъхновението за тези фигури идва от ранната интернет култура и по-конкретно от чат платформата The Palace, популярна през 90-те години.

„Това бяха множество чат стаи в една апликация, където всеки създател можеше да направи собствена сценография - да рисува, да добавя интериор. Получаваше се особена смесица от стилове и жанрове“, обясни тя.

Потребителите влизали в тези пространства чрез аватари - образи, заимствани от анимации, попкултура или измислени персонажи.

„Когато видях това, си помислих, че доста прилича на днешните социални мрежи. Само че тогава всичко беше много цветно и дори кичозно, докато днес интерфейсът е стерилен и корпоративен.“

В своите керамични композиции Папазова създава подобно „изходно пространство“, в което съвременни аватари съществуват върху малки „дигитални острови“ - места, където алгоритъмът и човешките емоции се срещат.

Според художничката интернет вече фундаментално променя начина, по който възприемаме образите, не само в изкуството, но и в реалността.

„Има едно понятие, наречено хиперреалност. То означава, че всичко, което получаваме като новини, го възприемаме през визуални образи“, обясни тя.

Така събитията по света, като войни, катастрофи или дори по-екзотични теми, достигат до нас най-вече чрез снимки и видеа.

„Ние нямаме съзнанието да възприемем реално войната в Иран или някое далечно събитие. Възприемаме го през изображенията в интернет. Това естествено влияе много силно и на визуалните артисти - върху темите, които избират, върху начина, по който концептуализират и създават изкуството.“

В изложбата „Doomscrolling“ Папазова и Виолетов не се стремят да отправят морална критика към технологиите или социалните мрежи. Вместо това те създават пространство за наблюдение и размисъл.

„Ние не се опитваме да четем морална проповед, нито да обвиняваме технологиите. По-скоро се опитваме да създадем едно мини дигитално пространство, само че изцяло аналогово“, каза Папазова. 

Целта е фрагменти от този дигитален свят да бъдат „замразени“ и разгледани по-бавно, извън ритъма на скролването.

„Идеята е да спрем малко времето, за да можем да ги разгледаме по-дълго, да ги осмислим и усетим по различен начин. Това беше нашата форма на спасение: като ги увековечим, материализираме и одухотворим“, заключи тя.

Алина Папазова (р. 1993) е визуален артист, базиран в София. Завършва магистърска степен „Керамика и порцелан“ в Нов български университет, а през 2023 г. защитава и докторска степен по визуално-пластични изкуства. Работи основно в областта на керамиката и рисунката, като експериментира и с текстил, скулптура и 3D медии. В творчеството си разглежда теми като идентичност, носталгия, поколенчески травми и попкултурни образи.

Сашо Виолетов (р. 1985) живее и работи в София. Завършва специалност „Стенопис“ в Националната художествена академия и специализира в Академията за изящни изкуства в Бреша (LABA), Италия. Хуморът и иронията са ключови елементи в неговата практика, която често работи с фрагменти от масовата култура и създаване на нови, понякога абсурдни контексти.

Изложбата „Doomscrolling“ може да бъде разгледана в галерия Little Bird Place до 28 март и е част от програмата „Втора природа: пейзажи на човешката природа“, реализирана с подкрепата на Национален фонд „Култура“. | БГНЕС