Без да прекъсват натоварения си график за сън, симпатичните, макар и понякога своенравни коали в Австралия са обърнали наопаки една стара истина в генетиката.

Накратко, разпространението на определени популации коали показва как пречките – които възникват, когато броят на един вид внезапно намалее, което води до намаляване на генетичното разнообразие – не водят непременно до близкородствено размножаване (инбридинг) и в крайна сметка до изчезване на животното. Видове, които са преживели такъв период, могат да се възстановят, като възвърнат изненадващо голямо разнообразие.

„Предположението, че рязкото намаляване на популацията води до окончателно изчезване, не е неизменно“, заяви Рейчъл О'Нийл, геномен биолог от Университета на Кънектикът, която не е участвала в новото изследване.

За проучването, публикувано на 5 март в Science, изследователите проучили цялостния геном на 418 коали от различни популации, за да разберат как се е променил ефективният размер на популациите на различните групи с течение на времето. Докато размерът на популацията отразява броя на животните в дадена група, ефективният размер на популацията измерва как генетичното разнообразие на тези животни се разпределя между индивидите чрез полово размножаване.

Изследователите открили неочаквана тенденция сред популациите на коали в австралийския щат Виктория, където животните имат високи нива на близкородствено размножаване и генетични деформации. Ефективният размер на популациите им е спаднал драстично в края на XIX век поради търговията с кожи, което е довело до очаквано затруднение. Но изненадващо, учените установили, че ефективният размер на популацията на коалите във Виктория се е увеличил през последните 40 поколения, докато този на популациите на коалите в Куинсланд и Нов Южен Уелс – които природозащитниците обикновено считат за генетично по-здрави – е отбелязал рязък спад.

„Все още изглежда, че са в лошо състояние, но ако се задълбочим, всъщност откриваме, че има възстановяване от генетичния срив“, каза съавторът на проучването Колин Ахренс, еволюционен биолог в независимата изследователска компания Cesar Australia.

Това генетично възстановяване се дължи на експлозивния растеж на популацията – във Виктория коалите са толкова многобройни, че тяхното управление се състои в опити да се ограничи броят им, а не да се увеличи, отбеляза Аренс. Това, което се случва, е, че тези популации са се увеличили толкова драстично, че са се появили много възможности за мутации и дори за ограничените гени, запазени по време на кризата, да се групират по различни начини.

„Рекомбинацията пренарежда генетичната вариация. Това е наистина важно и нещо, което е било много трудно да се измери“, обясни Аренс.

Това, което се случи с викторианските коали, има интересен паралел с инвазивните видове. Учените отдавна знаят, че инвазивните организми могат бързо да се размножат, след като само няколко индивида бъдат въведени в нова екосистема, която им допада. Вместо да бъдат преследвани от близкородствено размножаване, те понякога процъфтяват генетично, което е в ущърб на видовете около тях.

Последствията от новото изследване могат да достигнат далеч отвъд коалите, като се има предвид броят на видовете, застрашени от климатичните промени и други фактори, причинени от човека.

„В момента наблюдаваме много антропогенно обусловени спадове и мисля, че техните открития дават надежда на тези популации. Ако им предоставим подходящите ресурси и инструменти за бързо разпространение, може би това ще възстанови и еволюционния им потенциал“, посочи Кейтлин Къри, популационен генетик в San Diego Zoo Wildlife Alliance, която не е участвала в новото проучване. | БГНЕС