Китай се хвали, че е намалил с 40% количеството вредни частици във въздуха между 2013 и 2020 г. Това обаче има неочаквани последици - включително върху Арктика. Проучване, публикувано през март в списанието npj Climate and Atmospheric Science, показва, че намаляването на аерозолите е довело до по-малко бури, но и до ускорено затопляне в северните райони.

В края на януари 2019 г. ветровете над Северния Тихи океан променят посоката си и пет мощни циклона преминават през Берингово море. Те внасят топъл въздух към Арктика, което отслабва ледената покривка. Температурите там се повишават с 12 до 16 градуса над нормата, а до март ледът намалява с 82% - около 400 000 кв. км, площ сравнима с тази на Швеция.

Според учените замърсяването от Китай в периода 2000–2014 г. е влияело не само на качеството на въздуха, но и на атмосферните процеси, като е насочвало бурите към Арктика и така косвено е отслабвало ледовете.

Аерозолите променят начина, по който се образуват циклони. При наличие на фини частици се образуват повече, но по-малки водни капчици, което намалява валежите и променя разпределението на топлината в атмосферата. В резултат траекторията на бурите се измества на север, което увеличава тяхното въздействие върху Арктика.

Когато тези бури достигнат Берингово море, ефектите са значителни - ледът се разрушава, изтласква се към други райони, а топли въздушни маси повишават температурите дори над нулата през зимата.

Въпреки това мерките на Китай за намаляване на замърсяването се считат за едни от най-успешните в света, като за десет години емисиите на аерозоли са намалени с около 75%. Учените подчертават, че тези промени показват колко сложна е климатичната система и как човешката намеса може да има неочаквани глобални ефекти. | БГНЕС