От януари месец една от най-малките държави в Европейския съюз поема ръководството на Съвета на ЕС в момент, в който блокът е изправен пред едни от най-сериозните си предизвикателства от десетилетия насам.

От 1 януари Европейският съюз предава председателството на Съвета на Кипър, възлагайки на малката, военно неутрална държава задачата да води преговори по ключови теми – от реакцията срещу руската агресия и спасяването на стратегически индустрии до изработването на дългосрочния бюджет на ЕС и реформата на значителна част от европейското законодателство.

Мащабът на предизвикателствата пред Никозия е безпрецедентен, още повече че ролята се пада на една от най-малките страни членки и на държавата, която е географски най-отдалечена от Брюксел.

„Винаги съчувствам на по-малките държави, когато поемат председателството – това е огромна работа и изисква много хора. Държави като Люксембург са го правили многократно и разполагат с нужните ресурси, но Кипър исторически не е бил в такава позиция“, заяви пред „Политико“ европейски дипломат.

През последните месеци кипърското правителство и постоянното представителство в Брюксел работят под напрежение, за да наваксат критични пропуски. Назначени са служители от различни държави, а между Брюксел и Никозия дори бяха открити ежедневни директни полети, за да се улесни придвижването на дипломати.

Само седмици преди началото на председателството Кипър предприе и рокада в кабинета, което отложи официалното откриващо събитие за 21 декември – броени дни преди Коледа.

„Има наратив, че кипърското председателство ще бъде хаотично. Но честно казано, те правят всичко, което трябва, и това успокои доста хора“, каза дипломат от друга държава членка.

Трудни теми на масата

В Брюксел вече се подготвят за напрегнатите шест месеца. Сред водещите теми са екологичните изисквания за автомобилите, орязването на бюрокрацията в технологичното регулиране и болезнените дебати за дългосрочния бюджет на ЕС. Над всичко тегне конфронтацията с Русия, която определя дневния ред на политици и избиратели. 

Кипър дълго време носеше репутация на колеблива страна по отношение на руската агресия. Островът е една от едва четирите държави в ЕС извън НАТО и традиционно поддържаше близки връзки с Москва. Сега обаче Никозия е решена да докаже, че стои твърдо до западните си партньори. Сред сигналите в тази посока е отнемането на стотици гражданства, предоставени на руски граждани по схемата „златен паспорт“, която беше прекратена през 2020 г. Управляващата центристка коалиция възприема шестмесечното ротационно председателство като шанс за рестарт на международния имидж на страната, заяви пред „Политико“ заместник-министърът по европейските въпроси Марилена Рауна.

„Напълно осъзнаваме какво се очаква от нас и пред какви предизвикателства е изправен ЕС“, каза тя, подчертавайки, че председателството е възможност не само да се влияе върху дневния ред на съюза, но и „да покажем какъв е днешния Кипър – стабилна, устойчива държава с една от най-силните икономики в Европа и единствената страна членка на ЕС в нашия регион“.

Председателството на Кипър идва след това на Полша и Дания – две държави с дълбоки дипломатически ресурси и водеща роля по теми като отбраната и конкурентоспособността. За разлика от тях, кипърската дипломация традиционно е с по-ограничен обхват и е фокусирана най-вече върху дългогодишния конфликт с Турция.

Войната между Израел и „Хамас“ и хуманитарната криза в Газа обаче изведоха Кипър в центъра на международната дипломация. Никозия беше привлечена да подпомага усилията на ЕС и САЩ за доставка на хуманитарна помощ и дори предложи цялостен мирен план за прекратяване на бойните действия – стъпки, които привлякоха вниманието и на високопоставени политици във Вашингтон.

Географията също има значение

Предишното кипърско председателство през 2012 г. не успя да изгради силен дипломатически профил. То съвпадна с мандата на президента Деметрис Христофиас – първият и единствен комунист, оглавявал държава от ЕС. Слабият икономически растеж и тежката финансова криза доведоха до сблъсък с Брюксел, след като Христофиас отхвърли спасителен пакет по гръцкия модел и потърси заем от Русия.

Този път кипърските дипломати са решени да опровергаят скептиците. През последните две години страната активно увеличава персонала си в постоянното представителство в Брюксел – от около 100 души до над 250, което вече я изравнява с други председателства. Допълнително 15 експерти са командировани от други европейски институции и държави членки. Дания и Ирландия – предходното и следващото председателство – ще поемат ръководството на някои по-технически комисии, където разполагат с по-голяма експертиза. Тази подкрепа позволява на Никозия да се съсредоточи върху политическите теми, където иска да остави следа. А макар задачата да е по-трудна за държава, която не е свикнала със светлината на прожекторите, потенциалният репутационен ефект при успех е значително по-голям.

Остават и чисто логистични трудности. Никозия е най-отдалечената столица от Брюксел – близо 2900 километра, което усложнява провеждането на неформални срещи.

„По-трудно е, когато домакинът на десетки срещи е на четири часа полет, а не на един или два“, отбелязва дипломат. „Но това е част от реалността в ЕС.“

За да смекчи проблема, Кипър осигури директни полети от Белгия през целия период на председателството. Гръцката авиокомпания „Ейджиън“ ще изпълнява полети до Никозия пет пъти седмично.

По думите на Марилена Рауна, поемането на председателството в този критичен момент за ЕС е „определящ миг за Кипър“ и шанс страната да докаже, че „умее да подрежда приоритетите си и да запазва фокус, за да постига резултати“. | БГНЕС