В самия център на Севлиево се издига един от символите на града - храмът „Свети Пророк Илия". Трудно е да се установи точно от кога датира той, но вероятно е съществувал на това място още в края XVII или самото начало на XVIII век. Това е най-старият храм в Севлиево, предаде репортер на БГНЕС.

В архитектурно отношение черквата "Св. пророк Илия” представлява масивна, трикорабна базилика с притвор и една апсида. Олтарната част включва централна, полукръгла апсида, богато осветена и значително по-ниска от общото тяло на църквата. На източната стена в олтара са вместени пет малки полукръгли ниши. Първоначално черквата е имала само вътрешен притвор (нартекс), отграден от наоса с шест малки колони. По-късно е прибавен външен притвор (екзонартекс), използван за църковни канцеларии. Храмът е овенчан с два купола, лежащи върху високи барабани. Единият се издига над средния кораб, а другият - над емпорията (балкон), която заема западната част на сградата.

Според османските данъчни регистри през 1642 г. българското население е 17 %, следва спад и през 1751 г. то е 13 %. За добре функзионираща християнска община към средата на XVIII в. свидетелства фактът, че по това време в града има четирима свещеници. При старата черква „Св. пророк Илия“ е имало два метоха – на Зографския и на Рилския манастир. Към метоха на Зографската обител около средата на XVIII в. възниква първото килийно училище, в което атонски духовници обучавали местните българчета на четмо и писмо.

В средата на ХVІІІ век дейността на църковната община е засвидетелствана с надпис върху икона, подарена на Зографския манастир „Свети Никола” на 5 март 1749 г. от севлиевски поклонници, водени от църковния епитроп.

През първата четвърт на ХІХ век, участието на църковната общност във всички области на обществения живот се отразява в Парусията на църквата „Свети Пророк Илия”, водена изрядно на български и гръцки език от най-видния член на настоятелството и Хаджи Стоян Николов. Тази книга и заведена през октомври 1824 г., запазена е във фонда на Историческия музей и е част от постоянната експозиция. Севлиевци се грижели за материалното благополучие на църквата и в Записната книга е отбелязано, че през 20-те години на ХІХ век тя разполага с 5 дюкяна, 2 къщи, 2 мази /складови помещения/, 2 фурни, множество църковни книги, покъщнина и одежди и няколко хиляди гроша.

През 1834 година старата севлиевска църква „Свети Пророк Илия” е обновена изцяло. От старата църква и до днес са запазени 2 икони, рисувани от Симеон Цонюв от Трявна през 1830 година. За новия красиво изработен дърворезбен иконостас са поръчани икони. Тези от т.нар. ”царски ред” за изписани от един от най-известните български зографи Захари Цанюв. Иконописецът Атанас Минчов изпълнил поръчката за някои от иконите от „горния ред”.

Олтарът е отделен от наоса с великолепен резбован иконостас, чието авторство е спорно. Според някои изследователи той е дело на поп Константин от Трявна и резбарите Йонко Марангозчията и неговия син Никола Матеев от Ново село (дн. квартал на гр. Априлци). Според други, иконостасът е изработен от македонски майстори от Дебър, а според Димитър Друмев, резбар е бил поп Койо Витанов от Трявна, но съществуват и други предположения. Но от който и да е бил изработен, едно е безспорно - иконостасът е шедьовър на дърворезбеното изкуство. Талантливите майстори са вплели в едно флорални мотиви, птици и пана с библейски сцени, с изящество, за което думите не са способни да опишат. Днес иконостасът е обявен за художествен паметник на културата от национално значение. Иконостасът е обявен за национален паметник на културата.

В края на ХІХ век църквата става по-внушителна с издигнатите кубета. Цялостното стенописване през 30-те години на ХХ век е дело на академични художници и великолепно допълва красотата на куполи, арки и пандантиви. След специализирани реставрационни дейности по стенописите и част от иконите в началото на ХХІ век, старият Божи храм в Севлиево отново блесна с цялата си непреходна красота. /БГНЕС