Използването на дивите видове гръбначни животни за храна, лекарства, трофеи и търговия с домашни любимци допринася за това някои от тях да изчезнат, съобщава "Science Alert".

Кетцалът например е ценен заради перата си. Златните отровни жаби са популярни в търговията с домашни любимци. Месото на панголина се смята за деликатес, а люспите му се използват в традиционната медицина.

Тези три животни са малка част от всички диви гръбначни видове, които хората ядат, търгуват с тях или използват по друг начин, разкрива ново проучване. От близо 47 хил. вида гръбначни животни по света, хората използват около 14 хил., съобщават изследователите от Communications Biology в изчерпателен преглед на въздействието на хората върху огромна част от дивата природа.

Някои видове, като например рибите, които се ловят в морето в големи количества, са в изобилие. Но човешките дейности спомагат за тласкането на много други от тези експлоатирани видове към изчезване, твърдят морският еколог Борис Уорм и колегите му.

Повече от половината от гръбначните видове, които хората експлоатират - предимно риби и бозайници - се убиват за храна, установява екипът. Птиците, влечугите и земноводните са основно обект на търговия с домашни любимци. А около 8 на сто от тях се използват за развлечение с цел спорт или трофеи. Други употреби включват медицина или облекло, а повече от една четвърт от видовете се използват за няколко цели.

Уорм от университета Dalhousie в Халифакс, Нова Скотия, и колегите му са събрали данни от Международния съюз за защита на природата, който следи за търговията, експлоатацията и уязвимостта на видовете по света. Екипът разглежда животни от шестте класа гръбначни животни, които съдържат по над 100 вида: бозайници, птици, влечуги, земноводни, риби с лъчисти перки (като риба тон и сьомга) и хрущялни риби (група, която включва акули, скатове и подобни).

Около 13% от всички гръбначни видове, които са изправени пред изчезване - тези, които са класифицирани от Съюза като уязвими, застрашени или критично застрашени - са в опасност именно поради човешката експлоатация, установява екипът. Това включва 5 775 или 39% от видовете, за които в проучването е установено, че се използват от човека.

Възходът на модерните технологии за лов и риболов, както и глобалната търговия и нарастващото човешко население, все повече нарушават баланса в много екосистеми в полза на хората и в ущърб на другите видове.

"Макар че Уорм и колегите му, както и някои други учени, смятат хората за хищници, но това не е съвсем правилно", коментира Даниел Паули, биолог от Университета на Британска Колумбия във Ванкувър, който не е участвал в изследването. "Хищниците се регулират от природните процеси, но хората - не", добави той.

"Резултатите, получени от екипа, описват въздействието на нашето потребление в безумни размери", смята Паули. /БГНЕС