Първата експозиция в Музея на спорта е открита на 30 март 1962 г.

Музеят на спорта няма отделна сграда, което е много тъжно, защото българският спорт заслужава да има такава сграда.

Това каза в интервю за БГНЕС Катя Иванова, уредник на Музея на историята на физическата култура и спорта.

Музеят на спорта се помещава в специално пригодена зала в сградата на Националния стадион „Васил Левски“, която е 272 кв. м. „С едни фокуснически усилия, и смея да твърдя, и добри исторически познания, съм създала една експозиция, която се нарича „Традиции и част от успехите на българския спорт“, защото не може да се покаже всичко“, отбеляза Катя Иванова.

Тя започва работа в Музея на спорта през 1988 г. и може да се похвали, че това е единственото ѝ работно място, а също и че е сред малкото късметлии, за които хобито се е превърнало в професия. Иванова е завършила специалност „Археология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, но безкрайно много обича спорта. „Въпреки невисокия ми ръст, когато бях по-млада съм играла волейбол“, поясни тя.

Уредникът на Музея на спорта отбеляза, че експозицията непрекъснато се обновява, както и че има много дарения. „Всичко това, което виждате в залата, е благодарение на даренията на големите български спортисти и на българските спортни деятели, на които винаги, когато имам възможност, благодаря, защото без тях този музей нямаше да го има“, заяви Иванова.

В началото на месец септември тя е подготвила и една изненада за посетителите на музея. „Една голяма българска спортистка си дари олимпийския медал на България“, разказа уредникът на музея, като издаде, че името на спортистката е свързано с Параолимпийските игри.

Иванова уточни, че Параолимпийските игри се провеждат след Олимпийските игри и на тях участват състезатели с физически увреждания, като добави, че това са едни невероятни състезания на силата на духа, както и че имаше години, в които българските параолимпийци имаха по-големи успехи, отколкото т.нар. здрави спортисти.

„Музеят на спорта има богат културен живот и това могат да го потвърдят много хора и не само наши посетители. През годините успяхме да направим така, че повечето книги, спортни заглавия, които излизат, официално се представят в нашия музей, което е голяма чест за нас, тъй като аз съм от историците, които винаги са твърдели, че спортът не е само състезание, но и култура“, обясни тя и посочи, че в по-старата част на експозицията има ръководства, издания на различни книги, албуми, в които действително спортът се чувства като част от културата на нацията, освен, че е и социален феномен.

Идеята за създаване на Музей на спорта в България се ражда още през 1920-те години на миналия век. По онова време най-голямата спортна организация – Съюзът на българските гимнастически дружества „Юнак“, натрупва една огромна колекция от медали, значки, спортни екипировки и иска да направи такъв музей, но с идването на 9 септември 1944 г. всички стари спортни организации са обявени за буржоазни и са закрити. „Какво се случва с тези предмети на тази голяма организация до ден-днешен остава една голяма енигма“, разказа уредникът на музея.

Иванова обясни, че когато се създават първите структури на социалистическия спорт започва една кореспонденция от едни спортни деятели, които решават да се създаде такъв Музей на спорта и неговите фондове започват да се натрупват постепенно от края на 1950-те години на ХХ век.

Дълго време Музеят на спорта е подчинен на Висшия институт за физическо възпитание и спорт (ВИФ) „Георги Димитров“, сега познат ни като Национална спортна академия (НСА). „Двама професори, отдавна покойници – проф. Цонков и проф. Наталия Петрова, имат голяма заслуга за това да съществува този музей“, отбеляза уредникът на музея и допълни, че той винаги се е помещавал тук, в центъра на София.

Преди залата да бъде пригодена за Музея на спорта, в нея се е тренирали фехтовка в периода от 1953 до 1960 г., а самите балкони са били открити.

„От 2003 г., месец август, Музеят на спорта изглежда по този, струва ми се модерен, начин и тази експозиция, която, както казах, се обновява непрекъснато, беше открита лично от тогавашния председател на ЮНЕСКО Бан Ки-мун, който гостува в България. Тогава спортен министър беше Васил Иванов – Лучано и министър-председател беше Симеон Сакскобургготски. Те всички присъстваха в тази зала на откриването на новата експозиция на музея“, каза още Иванова.

Тя сподели, че това, което много ѝ иска в обозримо бъдеще, е българският спорт наистина да има отделна сграда. „Но пък от друга гледна точка, помещаваме се на Националния стадион „Васил Левски“, който е открит през месец юли 1953 г. Самият стадион вече е една антика, като гледаме по света с какви стадиони разполагат хората. Някак си в мен има една голяма убеденост, че един ден този стадион, когато България има нов национален модерен стадион, ще стане един Музей на спорта“, заяви уредникът и подчерта, че всъщност това е голямата ѝ мечта след толкова години работа на това място.

Иванова уточни, че в Музея на спорта идват няколко вида посетители – такива, които искат да имат печат от 100-те национални туристически обекта, тъй като музеят е под номер 66, други набързо премиват през витрините и излизайки оттук не си спомнят какво са видели, трети пък искат да научат нещо и задават много въпроси. Като човек, който през по-голямата си част е събирал тези предмети и е вложил усилия в подреждането на експозицията, за нея няма предмет, който да е безинтересен. „Всичко е интересно“, категорична е тя.

Уредникът добави, че посетителите най-често питат дали в музея има нещо от Христо Стоичков, който е не само най-известният български спортист в света, но е и най-известният българин по света. „И аз с удоволствие казвам, че имаме тук от Христо Стоичков една фланелка от „Барселона“, лично подписана за музея, и неговата фланелка от Националния отбор“, разказа още Иванова.

Други въпроси, които често ѝ задават, са дали има нещо от Стефка Костадинова, която на 30 август преди 36 г. постави този знаменит рекорд, който нито една спортистка по света до ден-днешен не може да подобри. „Питат ме защо няма от еди кой си нещо. И аз казвам, защото това е истината, на която практиката ме е научила: в по-голямата си част спортистите, докато все още се състезават, не подаряват нищо на музеите. Когато си приключат състезателната кариера, голяма част оставят отличията у дома си, правят си такива кътове, една част от отличията си подаряват на музея“, разказа още тя.

Уредникът на Музея на спорта призова всички, които обичат и не толкова обичат спорта, да заповядат на Националния стадион „Васил Левски“, на главния вход откъм бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, за да попаднат в една магическа зала на българския спорт и да проследят важните стъпки на българския спорт от началото на века до ден-днешен. „Аз съм на принципа, че музеите не могат да се разказват, те трябва да се посещават“, заключи Иванова. /БГНЕС