Канадският премиер Марк Карни произнесе силна реч на Световния икономически форум в Давос, Швейцария, посветена на „новия световен ред“. Карни говори за това как средни сили като Канада могат да извлекат ползи, като действат заедно.

Речта беше изнесена на фона на нарастващото геополитическо напрежение между големите сили като Русия, Китай и САЩ, както и в момент, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп заплашва съюзници с мита и настоява за придобиването на Гренландия от Дания – член на НАТО.

По-долу следва пълният текст на речта на Карни:

„Изглежда, че всеки ден ни напомнят, че живеем в епоха на съперничество между големите сили – че международният ред, основан на правила, избледнява, че силните правят каквото могат, а слабите понасят това, което трябва. Този афоризъм на Тукидид се представя като неизбежен, като естествената логика на международните отношения, която отново се налага. А изправени пред тази логика, има силна тенденция държавите да се приспособяват, да се нагаждат, да избягват проблеми, да се надяват, че покорството ще купи сигурност.

Е, няма. И така, какви са нашите възможности? През 1978 г. чешкият дисидент Вацлав Хавел, по-късно президент, написа есе, озаглавено „Силата на безсилните“, в което зададе прост въпрос: как комунистическата система се е поддържала? И отговорът му започва с един зеленчукопродавач.

Всяка сутрин търговецът поставя на витрината си табела: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се“. Той не вярва в това. Никой не вярва. Но той все пак поставя табелата, за да избегне неприятности, да покаже лоялност, да се впише. И тъй като всеки търговец на всяка улица прави същото, системата се запазва – не само чрез насилие, а чрез участието на обикновените хора в ритуали, които те насаме знаят, че са лъжливи.

Хавел нарече това „живот в лъжата“. Силата на системата не идва от истината ѝ, а от готовността на всички да действат така, сякаш тя е вярна. И нейната крехкост идва от същия източник. Когато дори един човек спре да участва, когато зеленчукопродавачът свали табелата, илюзията започва да се пропуква. Приятели, време е компаниите и държавите да свалят своите табели.

В продължение на десетилетия държави като Канада просперираха в рамките на това, което наричахме международен ред, основан на правила. Присъединихме се към неговите институции, възхвалявахме принципите му, възползвахме се от неговата предсказуемост. И благодарение на това можехме да водим външна политика, основана на ценности, под неговата защита.

Знаехме, че историята за този ред е частично невярна – че най-силните ще се изключват от правилата, когато им е удобно, че търговските правила се прилагат асиметрично, че международното право се прилага с различна строгост в зависимост от това кой е обвиняемият и кой – жертвата.

Тази фикция беше полезна, а американската хегемония в частност помогна за осигуряването на обществени блага: свободни морски пътища, стабилна финансова система, колективна сигурност и рамки за решаване на спорове.

Затова поставихме табелата на витрината. Участвахме в ритуалите и до голяма степен избягвахме да посочваме разминаванията между реториката и реалността.

Този компромис вече не работи. Нека бъда директен. Ние сме в разрив, а не в преход. През последните две десетилетия поредица от кризи във финансите, здравеопазването, енергетиката и геополитиката разкриха рисковете на крайната глобална интеграция. Но по-скоро големите сили започнаха да използват икономическата интеграция като оръжие – митата като лост за натиск, финансовата инфраструктура като средство за принуда, веригите за доставки като уязвимости за експлоатиране. Не можеш да живееш в лъжата за взаимна изгода чрез интеграция, когато интеграцията се превръща в източник на подчинение.

Многостранните институции, на които средните сили разчитаха – СТО, ООН, COP, самата архитектура на колективното решаване на проблеми – са под заплаха. В резултат много държави стигат до извода, че трябва да развият по-голяма стратегическа автономия в енергетиката, храните, критичните суровини, финансите и веригите за доставки. И този импулс е разбираем.

Държава, която не може да се изхрани, да се снабди с енергия или да се защити, има малко възможности. Когато правилата вече не те защитават, трябва да се защитиш сам. Но нека гледаме ясно. Свят на крепости ще бъде по-беден, по-крехък и по-малко устойчив. И има още една истина: ако големите сили изоставят дори претенцията за правила и ценности в името на безпрепятственото преследване на своите интереси, печалбите от чистия транзакционализъм ще стават все по-трудни за поддържане.

Хегемоните не могат безкрайно да монетизират отношенията си. Съюзниците ще диверсифицират, за да се застраховат срещу несигурността. Те ще търсят алтернативи, за да възстановят суверенитета си – суверенитет, който някога се основаваше на правила, а все повече ще се основава на способността да устояваш на натиск.

Тази зала знае, че това е класическо управление на риска. Управлението на риска има цена, но цената на стратегическата автономия и суверенитета може да бъде споделена. Колективните инвестиции в устойчивост са по-евтини от това всеки да строи собствена крепост. Общите стандарти намаляват фрагментацията. Допълващите се възможности са игра с положителна сума.

Въпросът за средни сили като Канада не е дали да се адаптираме към новата реалност – ние трябва. Въпросът е дали ще се адаптираме, като просто изградим по-високи стени, или можем да направим нещо по-амбициозно.

Канада беше сред първите, които чуха сигнал за събуждане, което ни накара фундаментално да променим стратегическата си позиция. Канадците знаят, че старото удобно предположение, че географията и членството ни в съюзи автоматично гарантират просперитет и сигурност, вече не е валидно. Новият ни подход се основава на това, което президентът на Финландия Александър Стуб нарича „реализъм, основан на ценности“.

Или казано по друг начин – целим да бъдем едновременно принципни и прагматични. Принципни в ангажимента си към основни ценности: суверенитет, териториална цялост, забрана за употреба на сила, освен в съответствие с Устава на ООН, и зачитане на човешките права.

И прагматични в признаването, че напредъкът често е постепенен, че интересите се разминават и че не всеки партньор споделя всички наши ценности.

Затова се ангажираме широко и стратегически, с отворени очи. Ние активно се изправяме срещу света такъв, какъвто е, а не чакаме свят, какъвто ни се иска да бъде. Калибрираме отношенията си така, че тяхната дълбочина да отразява нашите ценности, и даваме приоритет на широкото ангажиране, за да увеличим влиянието си в тази променлива среда, предвид рисковете и залозите за бъдещето. И вече не разчитаме само на силата на нашите ценности, но и на стойността на нашата сила.

Изграждаме тази сила у дома. Откакто моето правителство встъпи в длъжност, намалихме данъците върху доходите, капиталовите печалби и бизнес инвестициите. Премахнахме всички федерални бариери пред вътрешната търговия между провинциите. Ускоряваме инвестиции за 1 трилион долара в енергетика, изкуствен интелект, критични суровини, нови търговски коридори и други области. Удвояваме разходите за отбрана до края на десетилетието, като го правим по начин, който развива и вътрешната ни индустрия. И бързо диверсифицираме външните си връзки.

Сключихме всеобхватно стратегическо партньорство с Европейския съюз, включително присъединяване към SAFE – европейските механизми за отбранителни поръчки. Подписахме още 12 търговски и отбранителни споразумения на четири континента за шест месеца. През последните дни сключихме нови стратегически партньорства с Китай и Катар. Преговаряме за споразумения за свободна търговия с Индия, АСЕАН, Тайланд, Филипините и Меркосур.

Правим и нещо друго: за да решаваме глобални проблеми, прилагаме променлива геометрия – различни коалиции за различни въпроси въз основа на общи ценности и интереси. По отношение на Украйна сме ключов член на „коалицията на желаещите“ и един от най-големите донори на глава от населението за нейната отбрана и сигурност.

По отношение на арктическия суверенитет стоим твърдо до Гренландия и Дания и напълно подкрепяме тяхното изключително право да определят бъдещето на Гренландия. Ангажиментът ни към член 5 на НАТО е непоколебим, затова работим с нашите съюзници, включително Северно-балтийската осморка, за допълнително укрепване на северния и западния фланг на алианса, включително чрез безпрецедентни инвестиции на Канада в радарни системи с далечен обхват, подводници, самолети и военно присъствие на терен – и върху леда.

Канада категорично се противопоставя на митата, свързани с Гренландия, и призовава за целенасочени разговори за постигане на общите ни цели за сигурност и просперитет в Арктика.

В многостранната търговия подкрепяме усилията за изграждане на мост между Транстихоокеанското партньорство и Европейския съюз, което би създало нов търговски блок от 1,5 милиарда души.

При критичните суровини създаваме клубове на купувачите в рамките на Г-7, за да се диверсифицират доставките. А в областта на изкуствения интелект си сътрудничим с демокрации със сходно мислене, за да не бъдем принудени да избираме между хегемони и хипермащабни корпорации.

Това не е наивен мултилатерализъм, нито сляпа вяра в институции. Това е изграждане на работещи коалиции по отделни въпроси с партньори, които имат достатъчно обща основа, за да действат заедно. В някои случаи това ще бъде огромно мнозинство от държавите. Това, което правим, е да създаваме гъста мрежа от връзки в търговията, инвестициите и културата, на които можем да разчитаме при бъдещи предизвикателства и възможности.

Нашата позиция е, че средните сили трябва да действат заедно, защото ако не сме на масата, сме в менюто. Големите сили засега могат да си позволят да действат самостоятелно – те имат пазара, военния капацитет и лоста за натиск. Средните сили – не. Когато преговаряме само двустранно с хегемон, ние преговаряме от позиция на слабост. Приемаме предложеното. Състезаваме се помежду си кой ще бъде най-отстъпчив.

Това не е суверенитет. Това е инсцениране на суверенитет при приемане на подчинение. В свят на съперничество между големите сили държавите по средата имат избор: да се конкурират за благоволение или да се обединят и създадат трети път с реално въздействие. Не бива възходът на грубата сила да ни заслепява за факта, че силата на легитимността, почтеността и правилата ще остане значима, ако решим да я използваме заедно.

И това ме връща към Хавел. Какво означава за средните сили да живеят в истината? Първо – да назоват реалността. Да спрат да говорят за международен ред, основан на правила, сякаш той все още функционира така, както е рекламиран. Да го нарекат такъв, какъвто е: система на засилващо се съперничество между големите сили, в която най-могъщите преследват интересите си чрез икономическа принуда.

Това означава последователност – прилагане на едни и същи стандарти към съюзници и съперници. Когато средните сили критикуват икономически натиск от една посока, но мълчат, когато идва от друга, те оставят табелата на витрината. Означава да изграждаме това, в което твърдим, че вярваме, вместо да чакаме старият ред да се върне. Да създаваме институции и споразумения, които работят така, както са описани. И да намаляваме лостовете, които позволяват принуда.

Това означава силна вътрешна икономика – тя трябва да бъде незабавен приоритет за всяко правителство. А международната диверсификация не е просто икономическа предпазливост; тя е материалната основа за честна външна политика, защото държавите печелят правото да заемат принципни позиции, когато намалят уязвимостта си към ответни мерки.

И така – Канада. Канада има това, което светът иска. Ние сме енергийна суперсила. Разполагаме с огромни запаси от критични суровини. Имаме най-образованото население в света. Нашите пенсионни фондове са сред най-големите и най-усъвършенстваните инвеститори. С други думи – имаме капитал и талант. Имаме и правителство с огромен фискален капацитет да действа решително. И имаме ценности, към които мнозина се стремят.

Канада е плуралистично общество, което работи. Нашето обществено пространство е шумно, разнообразно и свободно. Канадците остават ангажирани със устойчивото развитие. Ние сме стабилен и надежден партньор в свят, който е всичко друго, но не и стабилен – партньор, който изгражда и цени дългосрочните отношения.

И имаме още нещо: осъзнаване на случващото се и решимост да действаме съобразно това. Разбираме, че този разрив изисква повече от адаптация. Той изисква честност за света такъв, какъвто е. Ние сваляме табелата от витрината.

Знаем, че старият ред няма да се върне. Не бива да го оплакваме. Носталгията не е стратегия. Но вярваме, че от разлома можем да изградим нещо по-голямо, по-добро, по-силно и по-справедливо. Това е задачата на средните сили – държавите, които имат най-много да загубят в свят на крепости и най-много да спечелят от истинско сътрудничество.

Силните имат своята сила. Но ние имаме нещо също толкова важно: способността да спрем да се преструваме, да назовем реалността, да изградим силата си у дома и да действаме заедно.

Това е пътят на Канада. Избираме го открито и уверено – и това е път, отворен за всяка държава, готова да тръгне по него с нас“. | БГНЕС